Каменни огледала ли са шарапаните край Минерални бани?


За какво са служили в древността шарапаните край Минерални бани? Това е въпросът, който археолозите нищят от години, но едно е общото. През тях се е процеждала някаква течност. Загадка остава течността, която вероятно е целяла да охлади тялото и да го доведе до определено медитативно състояние.
А дали това не са своеобразни каменни огледала. Цялата концепция за първичната форма на т.нар. „Козиреви огледала” е на руския учен Николай Козирев. Той открива, че когато във висок цилиндър от специална алуминиева сплав влезе човек, времето и пространството се променят до неузнаваемост, като това се дължи на принципа на подобието, тъй като мозъчната „кутия” сама по себе си е резонаторна станция.
Скалните ниши на Орлови скали и Града на Слънцето вероятно също са използвани като резонаторни кутии. Те наподобяват музикална скала. Възможно е в тях да са поставяни кристали или други ритуални предмети, които да променят пространствено-времевия континуум.
Обемният резонатор представлява резонансна колебателна система, в която се произвежда енергия, без да се губи такава. Създателите на мегалитите са разглеждали тази конструкция като обем на подходящо вещество с желаните физико-химични свойства, като са използвали затворената или почти затворена повърхност – долмени. Формата и размерите са близки до т.нар. свещена геометрия. Те са съгласувани с използването на еластичната акустична вълна и резонансните свойства на физико-химичните свойства на камъка. Това е относително прост пасивен излъчвател.