Кметът Мюмюн Искендер поздрави мюсюлманите за Курбан Байрам

Кметът на община Минерални бани Мюмюн Искендер поздрави мюсюлманите от общината за празника Курбан Байрам. Уважаеми съграждани мюсюлмани, от сърце желая много здраве, щастие, късмет и благоденствие на всички мюсюлмани от нашата община, на техните семейства и приятели, които почитат и празнуват свещения празник Курбан Байрам!
Пожелавам ви милосърдие, покаяние, опрощение и взаимна подкрепа, за да има мир и здраве във вашите семейства, се казва още в поздравлението на кмета Мюмюн Искендер.
Днес започна най-големият мюсюлмански празник – Курбан байрам, наричан още коч байрам, който отговаря на християнския Великден и на еврейската Пасха. Датата е подвижна. Курбан Байрамът е празник, в който се принася жертва в името на Аллах за изкупване и опрощаване на сторените през годината грехове. Вярва се, че жертвоприношението е изплащане на данък, а също така, че както тече кръвта на жертвата, така отпада грехът.
Денят преди Курбан Байрамът се нарича Арифе или Ариф и е посветен на мъртвите. Приготвят се хляб, катми, ориз с мляко или вода и се раздава за душата на мъртвите. Курбан Байрама започва сутрин в джамията с голяма молитва, която се състои от две части: обикновен намаз – сабах и тържествен намаз – байрам.
След байрам намаз мъжете се прибират от джамията вкъщи, където най-старата жена вече е „къносала” жертвеното животно още преди изгрев слънце. Боядисаните места трябва да са тек – три, пет, седем или девет. Къносването е задължително, за да може животното да познае стопанина си на оня свят.
Жертвените животни се купуват един месец по-рано, ако стопаните нямат свои стада. Обикновено се избира бял, виторог и вакъл, добре охранен овен, понякога и ялова овца. Тия, които купуват животното за курбана, никога не се пазарят за цената му – колкото поиска продавачът, толкова получава. Ако се пазарят, Алллах няма да признае пренесената в негово име жертва.
Празникът Курбан Байрам започва веднага след като приключи празничната молитва в джамията. Курбанът трябва да се раздаде през първите четири празнични дни, обикновено на бедни семейства, независимо дали са мюсюлмани или християни, цигани или други етнически представители. Момичетата се събират и играят различни игри на песни и в съпровод на дайре. Младите мъже се състезават на един крак, играят с топка, някога правена от волски влакна, а днес най-често ритат футбол. Люлеят се на люлки, играят хора и се веселят.