Книга на Иван Гранитски ще бъде представена в община Смолян

Днес, 19 март чл. кореспондент, проф. д-р Иван Гранитски ще гостува в Смолян с най-новата си книга „Енергията на българския дух“. Предвидени са две срещи с читатели: в 15.30 ч. в Община Смолян и в 18 часа в зала „Петър Стайков“ на КДК. Проф. Гранитски е един от водещите интелектуалци на нашето време, един отруден орач, който бразди нивата на българската духовност, издател, който формира облика на националната библиотека и общественик, чийто глас възславя честта, достойнството и славата на българския дух.
Той е роден в София. През 1979 г. завършва журналистика в СУ „Климент Охридски“. Известно време семейството му пребивава в с. Гранитово, Елховско, откъдето взема литературния си псевдоним. През 1977-а публикува първата си рецензия за книга на Димитър Яръмов във в. „Пулс“. Скоро след това е приет за член на СБП. От 1985 до 1991 г. е зам. главен редактор на в. „Литературен фронт“. Създател е на списанията „Везни“. От 19 февруари 1992 г. до 23 юни 1995 г. Иван Гранитски е директор на издателска къща „Хр. Ботев“. През 1995 и 1996 г. Гранитски е генерален директор на Българската национална телевизия. Година по-късно излиза първата му поетична книга „Отвъден щурец“. През същата година създава издателство „Захарий Стоянов“ и до днес е негов директор. Иван Гранитски е автор на повече от 45 книги, поезия, критика и публицистика. Носител е на Националните литературни награди „Гео Милев“ и „Иван Нивянин“, на наградите „Богомил Нонев“ и „Тодор Влайков“, на Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос, както и Националната литературна награда „Николай Хайтов“.
„Енергията на българския дух“ излезе от печат през 2023 г. В продълпродъле на 30 години Гранитски изследва еволюцията на националното чувство в българската литература, анализира го и го тълкува в творчеството на различните наши поети и белетристи. Според него тази енергия днес е приспана. Постепенно забравяме своите възрожденски дейци. Особено онези, които творят около Освобождението и след него – Вазов, Каравелов, Чинтулов, Захарий Стоянов, Ботев, Димчо Дебелянов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Пейо Яворов, Гео Милев… Пък и от по-близките години като Павел Матев, Станка Пенчева, Лиляна Стефанова, Андрей Германов, Любомир Левчев, Георги Джагаров, Константин Павлов, Христо Фотев, Дончо Цончев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев…