Кюстендилец изографисва храм в селото на своето детство

Кюстендилецът Евгени Серафимов изографисва на доброволни начала храма „Успение Богородично“ в селото, където е прекарал детството си – Нови чифлик. Серафимов е преподавател по рисуване в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в град Кюстендил. Той е художник, творец, основател и ръководител на школата „Новите майстори“, в която прилага индивидуален подход в обучението на децата и младежите.
За себе си казва, че иконописта е най-съществената част от неговия живот и има повече от 30 години опит. Той се занимава с модерно изкуство, съвременните форми на изкуство, но иконописта е нещото, с което най-обича да се занимава и най-много е специализирал. Нови чифлик е сравнително ново село, с не много дълга история, разказва Серафимов и допълва, че това е причината години на ред в селото да няма черква. Местните хора преди 20 – 30 години си помечтали да имат храм, но ентусиазмът им тогава стигнал само до първата копка. Тухла по тухла, трегер по трегер, с течение на времето обаче местните изградили храма. По-късно успели да го покрият, още по-късно да сложат дограма. И така при вече завършената черква идва ред на иконите.
„Събра се черквата и остана голямата задача. Храм има, а няма икони. Иконописта е изключително сложно и скъпо изкуство и за едно малко село, като нашето е непосилна задача“, разказва Серафимов. Той уточни, че Нови чифлик е селото на неговата майка, селото на неговото детство, което малко или много го задължава да даде нещо от себе си. На един курбан в селото отец Георги, който служи в няколко околни села, попитал Серафимов какво чака и кой ще я прави тази черква. Този разговор Евгени Серафимов, който по това време водел школата по иконопис към община Кюстендил „Духовна пътека за млади зографи“ приел като поставена задача. „С едната голяма мечта и с единия ентусиазъм, с благословията на свещениците започнахме с един приятел първо да правим иконостаса. Решихме да го направим по старата, древна традиция на градения иконостас, не дървената преграда, резбована, която се прави през Възраждането. Това е иконостасът от началото на християнството, от цялото Средновековие, когато той е масивен, зидан и когато носи архитектониката на самия храм“, разказва Серафимов.
Двамата приятели иззидали конструкцията, колонка по колонка, свод по свод и дошъл ред на иконите. По думите на Серафимов храмовете са специални места, които викат хората и благодарение на това негов приятел от Стара Загора, дърворезбар и художник, който никога не е идвал в кюстендилския край, от неформален разговор разбрал, че Серафимов работи по черквата и решил да го подкрепи. Той направил не само дървения кръст за върха на иконостаса, а и цялата дърворезба по иконостаса, царските двери, рипидите, грифоните в основата на кръста и многото декоративни елементи. Всичко това е изработено от орехово дърво и липа, с позлата и полихромия – а най-вече безвъзмездно. „Работи по цяла година, взима си отпуската, идва, монтира и си тръгва, без селото да го познава и съвсем безвъзмездно. Така преди две години иконостасът беше готов. Бавничко, три години ни отне да го направим, но всички сме хора и с други професии, но като намерихме свободно време идвахме да работим тука“, обяснява Серафимов.