Латун Консулов / В хралупата на спомените

/На Иван Маринов/
Още ме люлеят песни на кавали.
Дъх на сенокос. Глътки от добро и зло.
Размотаваш спомените свити на кълбо,
но да върнеш миговете им – едва ли.
И в минутите притиснат от мълчание,
старата читанка прелисти.
Във забравеното, събери потъналите
светлинки –
листовете й студени съживи, Иване.
А градът, наметнал одеялото на мрака,
с вековете натежали, нека спи.
Поразблъскай нощните тъми
и кълбото размотай нататък.