Латун Консулов / Орлово

Едно селце, оставено в баирите –
от някакъв незнаен век,
в душата си темелите му диря
и гласове разсеяни в ефира лек.
Мълчат недрата в тъмната потайност
под своя вечен ден,
за живите догадките оставят
и мит сред хълмите му сътворен.
Заровено в смълчаните баири
селото ми – простряно като в длан –
то пътищата стръмни тук събира
и връзва ги сред стария мегдан.
Там спи дихание човешко
дори оронените му звезди
прохладата и пладнето му тежко
и времето, което тук гнезди.
Спят стъпките нечути на дедите,
равнили тази древна твърд –
с хора великденски наситена
и с вековете легнали на този кръстопът.
Предания, догадки нароени
а горе на „Коджа алан”,
там вечността неясно стене –
разгръща летопис неразгадан.
А аз вървя в самотните пътеки
прекършен, вече посивял и стар.
И странно, че в душата ми е леко,
макар – на плещите – с такъв товар.