Легенди за златни съкровища край Доган кая, разказват иманяри

За мястото наречено Доган кая край село Сърница в община Минерални бани съществуват много предания и легенди. Древното светилище „Орлови скали” край село Сърница се превърна в археологически хит през тази година, след като бяха заснети няколко изсечени скални профила на човешки лица. По-късно археоложките ст. н.с. I ст. д.и.н. проф. Ана Радунчева и д-р Стефанка Иванова от Националния археологичен институт към БАН категорично потвърдиха, че определено става въпрос за изсечени в скалите човешки лица.
След освобождението държавната граница между България и Турция е минавала по Улу дере. Една от легендите от по-ново време е разказвана от иманяри, които често навестяват този район. Според нея, млад турчин от асеновградските села бягал за Турция от настъпващата руска армия, а най-прекия път тогава минавал точно през тази част на Родопите. Той яздел кон, натоварен с мишинени дисаги, които били пълни със златни лири. Когато достигнал до Доган кая, конят му паднал мъртъв от умора. Точно под скалите имало два високи бора, които достигали до върха им, където растяло малко зелено борче. Човекът се изкатерил с пълните дисаги по единия от боровете до върха на скалите и изсипал съдържанието им в тясна цепнатина. След това слязъл обратно и отсякъл двете дървета. Той си мислел, че по този начин никой няма да може да достигне до върха на камъка.
Златото е още там, горе, а металотърсачите направо полудяват. То обаче не може да се извади от тесния процеп, разказват алпинисти, които са стигали до върха. На други места в района също са намирани гърнета, пълни със злато, споделят местните хора. Просто районът е такъв, пограничен и много от бягащите са заравяли своите скъпоценности, с мисълта, че един ден отново ще се завърнат.