Лидия Налбантова / Интуиция

В необятното море на моята присъда,
реших се мъж любим да срещна.
Едничката за него аз да бъда,
за него свята да съм, но и грешна.

И го открих случайно там
да се пече на плажа
сред пясъци и хора,
избягал от живота сив
за мъничко отмора.

И грабнах го с най-бурната вълна,
на воля да се гмурка, да си плува,
и сам да оцени
съдбата мъжка
колко струва.

И всичко най-красиво като в приказките стана,
но нещо неочаквано се случи,
което цял живот мечтала съм не се получи.

Дали слънчаса той, или обзе го пак семейна сага,
щом като крадец среднощен в миг от мен избяга.

Мъж ли е, все вечно ще излиза, ще флиртува и ще скита,
но завърнал се във къщи – пак вода е ненапита.