Любчо Иванов / Превъплъщение

Древна истина ме буди в нощите
с блясъка на вит прабългарски кинжал.
И разговарям в стаята със стиховете,
тъй както с въстаници ранени –
вожд потънал в жал.
Тучни пасбища дарявам за награда,
поданици доблестни въздигам в сан…
Управлявам честно и се уча от народа,
за да имам право –
правосъдие сурово да раздавам.
Но дотягат златоткани царските одежди –
и залепва на гърба ми волната хайдушка роба.
Пръснало челото над гневно свъсените вежди
през главата ми гореща – олово профучава.
Под конопената селска риза нося
позиви с опасни за фашизма текст.
И за свободата изгряваща и близка –
злобни хора стрелят в мойта чест…
Тъй разбуден утрото ме сварва,
векове пребродил в герой превъплътен.
А някой през деня дали ще ми повярва,
че тази нощ на клада съм горен.