Мария Илиева / ***

И все по-дълго
тишината се превръща
във убежище…
Дълго търсих те
сред мними пътища
в които вятърът
нашепваше доверие.
Сега е тихо…
Ехото от минало,
разми се
в лепкавите пръсти
на мъглата.
Премръзват клоните,
от голи истини.
И няма път,
по който
ти и аз
да се завърнем