Мими Николова запя точно когато Луната изплува над Хухла

Благодетелката от Германия Яница Каплан е новият „Почетен селянин на „Мистериите на Хухла“. Тя получи статуетката „Цървулът“ на проведения през уикенда културен фест, подкрепен от Община Ивайловград. „Имаме Мистериозна хухленска академия на науките /МХАН/“, разказва организаторът на събитието писателят Иван Бунков.
„Академиците се събират някъде след като цяла година са наблюдавали света и всичко, ставащо около Хухла и по техен си, мистериозен начин, избират достойния да стане „Почетен селянин на „Мистериите на Хухла“. В последната секунда ми подават пластика, изработена от кърджалийския скулптор Емил Пенчев, и ми подшушват името.Тази година то бе на Яница Каплан“, посочва Бунков. Ето и неговият емоционален разказ за тазгодишните „Мистерии“:
Яница е една чудна жена, отрасла в Хухла, която живее в Германия, и нито за миг не е скъсала връзката с родния край. Години наред прави сред немците благотворителни кампании, за да подпомага нашите баби на село на големите празници. Тя успя да мобилизира една фондация и получихме подкрепата й, за да ремонтираме покрива на параклиса на връх „Свети Илия“ над селото, до който построихме и амфитеатър за „Мистериите“. Германците дойдоха и видяха, че в селото има дух и решиха да помогнат със средства, за да обновим читалището си. Яница беше начело на инициативата, която завърши с пълен успех. Направихме чудо. Двамата отдадени на идеята братя, Христо и Григор Григорови, мобилизираха хухленци. Всеки помогна с каквото може. Сменихме пода, тавана, осветлението, сцената, монтирахме климатици, изградихме кът с кафене, тоалетна, стая за пенсионерите. Някои хора след подобна акция станаха министри…. Ние пък получихме наградата на МХАН. Яница, как е разбрала не знам, а може и да е случайно, поне така казва, пристигна от Германия специално за церемонията на върха в последния момент. И беше много развълнувана и щастлива, когато й връчих приза.
Много са заслужилите досега, отличени от Мистериозната академията. Ще спомена само някои имена. Оперният певец Калуди Калудов, поетите Петър Василев и Ивайло Балабанов, доц. Ваня Гайдаджиева, родени тук, известният кърджалийски акордеонист Нешко Нешев, турският цигулар Недим Налбантоглу, поетът Бойко Ламбовски…
Този уикенд имахме удоволствието отново на връх „Свети Илия“, над Хухла, да посрещнем български, но световни имена. Сред тях са „Ева квартет“, който разнася славата на България. Четири певици, които иначе са и солистки на прочутия български женски хор „Мистерията на българските гласове”, и кавалджията от оркестъра на националното радио Костадин Генчев, автор на над 100 инструментални пиеси. Докоснаха публиката по неповторим начин. За това помогна и блястящо водещият Светослав Николов, програмен директор на Jazz FM.
И накрая, когато луната изплува над Одрин, над Гърция и Турция, които се виждат тук като на длан, както казва шаблонът, на сцената излезе Мими Николова, първата носителка на „Златният Орфей“, и запя незабравимата „Когато луната изплува“. Беше Пълнолуние. Никога не съм пяла на връх, каза иконата на българската музика, потънала в тайнството на Мистериите. С нея свири пианистът Мартин Марков, преподавател в Националната музикална академия.
В нашия фест този път пак отдадохме голямо внимание и на поезията. В читалището, на 7 октомври, представихме Петя Цонева, носителката на приза от първия Национален конкурс за поезия „Ивайло Балабанов“. Получи се едно блестящо партньорство между нея и Златина Георгиева, флейтистка, завършила в Италия, с корени от Хухла. Оказа се, че Златина чете много поезия. Двете се докоснаха по поразителен начин. Бях впечатлен да видя, как изглежда една пълна зала с публика, която прехласнала слуша поезия, как може музиката и поезията така да хипнотизират хората. И то в едно погранично българско село. Новото в „Мистериите“ тази година бе свързано с археологията. В землището на селото се намира крепостта „Балък дере“, която се проучва от екип, ръководен от Ивайло Кънев, главен специалист в Националния исторически музей. За неговите открития е писано много. Сега обаче за пръв път самият той се появи на живо пред публика, за да разкаже какво е намерил. Хората разбраха върху какви исторически пластове лежи мистичното ни село, че неслучайно Мистериите се навъртат около, под и над него. Публиката се запали по археология и мнозина после ми се обадиха с желание да съдействат за по-нататъшното разкриване и социализиране на обекта – кой финансово, кой с труд – да се разчисти пътя до него, за да може по-лесно да се стига от село до старото хухленско кале.
Мнозина знаят, че Хухла е уникално духовно и енергийно място. Но малко знаят, че името й е свързано и с трагичната история на България и по точно с разорението на тракийските българи през 1913 година. Затова акцентът и на тези Мистерии беше нашето преклонение пред избитите 42-ма хухленци в събитията от 1913 година. Подготвихме декларация до президента и народното събрание на Република България, с която искаме в учебниците да влезе трагедията на тракийските българи от Одринска и Беломорска Тракия от 1913 година, описана така драматично от проф. Любомир Милетич още тогава, но малко известна днес. Ние настояваме тя да се изучава наред с историята на Батак и Перущица. Това е една от носещите вълни на днешните „Мистерии“, актуална в тревожното време, в което живеем. Мислехме, че войни и разправии между съседи не могат никога вече да се случат, а те днес заплашват целия свят.