Мирела Иванова / Едно и също

Трогателно е, с две различни обувки и филцова шапка,
едновековна храна на молците, мястото си в трамвая
отстъпва, едва-едва слиза, подминава витрините, като рафт
се опразни животът, с три изрядни кръпки върху балтона
на четири чужди езика говори със себе си, аз съм българче
тананика на български, и е добричко, и не е гнусливо,
горкото, притичва с подлогата, час по час се изпуска
столетницата, пък избърше лайната й и избърше сълзите си,
пълна е къщата с труп и изпие подире няколко никифорови
черепа бърбън, с беемвето политне без страх, застраховано
от тринадесет века, лети с хляб и сол да посрещне братушки
и вождове, наивно е някак си и отракано в същото време,
играе си с кукли пред чейндж бюрата, лови риба в мътни
води,
духа супата, рути Радка Пиратка и оп-са, танцува, тъгува,
търгува по площадите, на режими и робства устисква,
трапезен смелчага, дайте ножа да гръмна, тъмни вицове
в тъмните доби разказва, с цитати се тъпче, с домашни
луканки и със „Свободна Европа“, най послушният анархист,
Господи, това ли е българското достойнство, това ли е,
жална ни майка юнашка.