Мъж лежал в лагера „Белене” осъди прокуратурата за 70 000 лева

Бившият учител Халибрям Дикме, който по време на т.нар. Възродителен процес е бил пратен в лагера в Белене, защото отказвал да смени името си, осъди прокуратурата за рекордно обезщетение от 70 000 лева, предаде специализираният правен сайт „Лекс“. Той е един от петимата пострадали от принудителната смяна на имената на българските мюсюлмани, който заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради бавно правосъдие и го спечели на първа инстанция.
Искът му е заради безпрецедентно забавеното дело срещу виновните за Възродителния процес, което не е приключило вече 29 години и вече няма никаква възможност да бъдат наказани, тъй като абсолютната давност отдавна изтече, само един от обвиняемите е още жив, но въпреки това делото се води спряно, за да бъдат разпитани всички 446 пострадали. До момента Софийският градски съд (СГС) присъди обезщетения от 5000 до 40 000 лева на четирима пострадали, които са се надявали на справедливост покрай делото срещу виновните за Възродителния процес. Наскоро съдия Богдана Желявска от СГС обаче осъди прокуратурата да плати на Халибрям Дикме 70 000 лева за причинени морални вреди от нарушаване на правото му за приключване на делото в разумен срок. От решението става ясно, че Дикме в живял със семейството си в кърджалийското село Ненково, където той и съпругата му били учители. През 1984 г., когато започнала кампанията на тоталитарната власт по принудителната промяна на турските имена с български, Дикме се възпротивил, а също така отказал да спре да говори на майчиния си език, както и да забрави етнокултурните си традиции. Затова в началото на януари 1985 г. бил задържан и пратен в лагера в Белене. Дошлите в дома му служители на Държавна сигурност казали само, че го отвеждат за справка в Кърджали и че вечерта ще се върне. Дикме обаче не се върнал в следващите близо 4 години, а в първите 4 месеца съпругата му и двете малки деца не знаели дори дали е жив и къде е. След като напуснал Белене, Дикме не се прибрал при семейството си, а бил изпратен в село Доктор Йосифово, където до есента на 1988 г. работил в текстилна фабрика, без да има право да напуска селото. През лятото на 1989 г. той и семейството му били изселени само за няколко часа в Турция.