Наджи Ферхадов / Несигурна защита

Досещам се,
било е срамно да си жив.
Мъртвите не говорят,
а предсмъртните викове
оптимизмът заглуши.
Сега снемаме вината
от невинни жертви –
закъсняла патерица
за погубени души…

Но през оня мартенски ден
на петдесет и трета
плаках не за Сталин,
а за нещо по-важно,
пишеха навсякъде,
че без НЕГО няма мир.
Рухна ли системата,
изградена етажно?
Паднаха ли копчета
от прословутия мундир?
Не зная.
Аз дотук съм на чисто –
бил съм дете най-подир.

Страшното дойде отпосле.
Живяхме, господи,
не наужким бдителни
толкова години
в пълен, лепкав мрак.
Чувал съм как
брат се отказва от брат,
как в студените си пазви
търсели бащите ни
коварния класов враг…
Излиза, че ТОЗИ е
наистина световен,
прекрачил и моя праг.

И все пак
рожбите се нуждаят
от сигурна защита –
гъската зловещо съска,
вълчицата вие.
трудно ми е, но ще кажа –
ВОЖДът е бил само
марка на синджира,
а робите – ние.