Над 800 млн лева са общите задължения на болниците

Над 800 млн. лева са общите задължения на държавните и общинските болници през първото тримесечие на 2024 г., става ясно от представени данни от служебния министър на здравеопазването Галя Кондева. Това поставя редица въпроси за финансирането и управлението на болниците у нас.
623 млн. лева достигат дълговете на държавните болници, а на общинските – 205 млн. лв. Сред държавните болници най-големи задължения са натрупали УМБАЛ „Александровска“ (65 млн. лв.), УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (64 млн. лв.) и УМБАЛ „Св. Георги“ (56 млн. лв.). Дълговете на лечебните заведения растат и това е показател за тяхното финансово управление, каза Петя Георгиева от Института за пазарна икономика. „Когато лечебното заведение е голямо, то може да си позволи чрез голямото количество услуги да има и големи приходи. Проблем се случва, когато то е много малко и не може да осигури тези приходи и започва да задлъжнява или когато лечебното заведение е от такъв вид, че да се наложи то да извършва по-сложна специализирана дейност“, обясни Георгиева. Тя добави, че за да спре трупането на задължения е необходима промяна както в плащането на болниците, така и в здравната карта.
„Ние имаме в момента определен брой болници, те са твърде много за територията на страната. Част от тях са частни и функционират на същия този пазар. Те имат само частично изисквания за това как да функционират и какви заплати да плащат. Другата част, които са държавна или общинска собственост, също са много на брой. Голяма част от тях са малки и не могат да достигнат концентрацията на услугите, която е достатъчна, за да се спазват тези изисквания да се предоставят качествени услуги на тяхната територия. Следователно трябва да вземем решение ще имаме ли тази мрежа, която в момента е доста широка, или ще вървим към концентрация на лечебни заведения, към обединяване на болници, към освобождаване от системата на лечебни заведения, които не могат да изпълняват болнични услуги, по една или друга причина и след това да кажем това ли ще е финансовият модел, с който ние искаме да плащаме на тези лечебни заведения, които функционират в системата“, уточни Петя Георгиева. По думите й, големият проблем на здравната карта е, че тя не дава оптимален вариант на разпределение на болничните медицински услуги на територията на страната. Според нея по-добрият вариант е в една област да има една голяма болница вместо три малки, тъй като концентрирането на услугите ще доведе и до по-доброто им качество.