Наистина ли са глухи „Глухите камъни”?

В най-високите части на източнородопския рид Гората, в землището на село Вълче поле, община Любимец, при надморска височина 500 – 560 метра, се намира Мегалитният комплекс ,,Глухите камъни“. Предполага се, че комплексът е предназначен за древнотракийско светилище, възникнало през ранножелязната епоха (1200 – 500 г. пр. Хр.).
В скалите му са изсечени над 500 ниши, което го превръща в най-голямата група скални ниши в Родопите, установена досега. Според историците в тях се е поставял прахът на починали знатни траки. Освен трапецовидните ниши в комплекса има две гробници, изсечени в последната скала, а вдясно от тях – стръмна стълба с каменни стъпала, водеща към голяма щерна отгоре на скалата. Комплексът е ограден с голяма крепостна стена, основите на която личат и до днес.
За пръв път е споменат от братята Карел и Херман Шкорпил, а същинските теренни проучвания започват през 2008 г., водени от екипи на археолозите Георги Нехризов и Дойчин Грозданов. Преди няколко години на една от скалите в комплекса е открит уникален знак – петроглиф, който според Георги Нехризов, е нещо като емблема на светилището и изобразява символично ладия, пренасяща слънцето.
Името си ,,Глухите камъни“ култовият комплекс получава поради факта, че скалите поглъщат звука и там няма ехо. Преди няколко година учените за пръв път правят акустични изследвания на мегалитния комплекс. За експеримента е повикан Хари Драганов – бас от Женевската опера. Опитите, направени с гласа му, показват, че скалите в комплекса поглъщат звука, а на определени места има условия на звукозаписно студио – тишина и липса на вибрации.