Народното събрание прие на първо четене Бюджет 2025

Народното събрание прие на първо четене Бюджет 2025. Заседанието продължи до около 3.30 часа снощи. Стандартни бяха тезите на опозицията в лицето на „Възраждане“ и на „Продължаваме промяната“.
Всъщност „Продължаваме промяната“ имаха едно объркано напоително изказване на Асен Василев, докато „Възраждане“ се изказаха почти цялата група, за да бавят времето – това си им е стратегия в последно време. Това каза председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от ГЕРБ Делян Добрев. „На първо четене бюджетът се приема във вида, в който е внесен от Министерски съвет. Там не могат да се правят промени, знаете. Ако се правят някакви промени в политиките и в числата, това се случва между първо и второ четене. Така че беше малко излишно това стоене до 3.30 часа, но са нормални парламентарни трикове, затова не се оплакваме“, допълни Добрев.
„Обикновено не е добра практика Народното събрание да прекроява бюджета между първо и второ четене, защото какво е нивото на приходите и съответно какви са планираните разходи е предмет на анализ, на внимателен анализ на администрацията. И когато Народното събрание започне да разбърква числата, обикновено става проблем. Такива проблеми виждахме и в последните години. Нивото на разходите в момента в държавата е много по-високо. Приходната част е изключително амбициозна, с риск да не бъде изпълнена, но в крайна сметка това са разчетите на Министерство на финансите. Да се надяваме, че те ще се справят добре с тази значително завишена събираемост“, каза още той. Това е възможният бюджет, защото той на първо място отчита поетите ангажименти за увеличени заплати, пенсии, социални разходи и т.н., които в последните 4 години нараснаха драматично, категоричен бе Делян Добрев. „Те нараснаха с много, много милиарди, с десетки милиарди бих казал. Последният бюджет на ГЕРБ през 2021 г. е за около 50 милиарда лева разходи, а този, който гласувахме снощи, е за почти 100 милиарда лева разходи. Т.е. разходите на държавата само за няколко години са се увеличили двойно. И проблемът в това увеличаване на разходите е, че първо, те са по-голям процент от БВП, който процент от БВП и ниво на приходи от БВП не може да бъде гарантирано от данъчната система, т.е. данъчната система събира по-малко, отколкото разходите в бюджета. Но по-големият проблем е в това, че допълнителните 50 милиарда разходи не са за инвестиции в държавата и за икономически растеж, а те са за пенсии, за социални разходи, за заплати на държавните служители. Всъщност това, което се случи 2021 г., е, че консервативният фискален модел, който ние имахме от времето на Костов, от последния фалит на държавата 1997 г., до 2021 г., стабилното ниво на разходи по отношение на социални разходи, пенсии – около 14% от БВП, и заплати на държавните служители – около 7% от БВП, изведнъж скочиха драматично 2021 г. с новата политика на „Промяната“, като само в тези две пера разходите нараснаха между 5 и 6% от брутния вътрешен продукт. И като имате предвид, че лимитът за дефицит е 3%, да увеличиш разходите с 6% от БВП, само в тези две пера поставя държавата в изключително тежка ситуация. Та ние харчим два пъти повече пари, но тези два пъти повече пари се харчат, не се инвестират, грубо казано. Те се харчат за потребление, а не се инвестират в растеж на държава, растеж на икономиката“, каза председателят на Комисията по бюджет и финанси.