Народното събрание чупи тъпомера, а Борисов очаква от него чудеса

Законодателният процес в 44-тото Народното събрание е обременен с тежки и пагубни недостатъци. В над 90% от случаите изобщо липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи. Трагични са цифрите при отчитане на ефекта или за съгласуване с експерти. Известно е, че сред депутатите има 20-тина юристи, а шепата правни експерти, които трябваше да помагат в законотворчеството на НС от мнозина се възприемат като тежко компрометирани. Не заради правен гаф,а заради унизителното отношение, което допуснаха да демонстрират към тях депутатите и най-вече председателката им Караянчева.
Когато цифрите говорят и Борисов трябва да замълчи, а цифрите са убийствени. Категоричните данни не са пропаганда или фалшива новина, а се съдържат в подробен анализ направен от Националния център за парламентарни изследвания, който е към Народното събрание. Изследването обхваща 438 законопроекта, регистрирани в публичния регистър „Законопроекти” на Народното събрание за периода: 19 април 2017 г. – 17 декември 2019 г. Ето само някои от констатациите: В 100 % от случаите не са предвидени механизми за оценка на разходите и резултатите от съответната законодателна инициатива. В 93.4% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащи промяната. В мотивите почти винаги – в 91,5% от случаите липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи.
В 94.7% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащи промяната. В 92% от случаите в мотивите липсват гледните точки на представители на заинтересуваните групи. При 87.9% от законопроектите изобщо не съдържат позовавания на изследвания и научна експертиза в своята обосновка. Това потвърждава налагащата се представа, че законодателните промени се пишат „на коляно”, без да се използва помощта на компетентни специалисти в съответните области. От 2017 г. до края на 2019 г. случаите в които не са посочени финансови или други средства, необходими за прилагането на новата уредба през осемте парламентарни сесии варира от 67 до почти 89% от случаите.
В 95,2% не са предвидени мерки за информиране на гражданите относно постигнатите резултати вследствие на промените. Изобщо липсват изисквания за периодично публикуване на резултати от новите законови промени при 97% от разлежданите закони, като само при 1,6% това не е приложимо.
От Националния център за парламентарни изследвания посочват, че обект и предмет на изследването е информацията, съдържаща се основно в мотивите към внесените в Народното събрание законопроекти. Една от целите на анализа е „да се изгради цялостна експертна и информационна база данни за законодателството, която ще допринесе за постигането на по-високо качество и устойчивост на законодателната политика.“