На Архангеловден тържествува светлината

На 8 ноември, по стар български обичай, празнуваме Архангеловден (Рангелов ден). В българските вярвания Свети Рангел (преиначен на Архангел Михаил) олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек.
Макар да е нарамен с тежка задача, народните вярвания представят светията като състрадателен и справедлив – смята се, че е глух – за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че ако мъртвият си отива с усмивка, значи Свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша. Според вярванията, след като извади душата, светията, наричан още и Душевадника, отвеждал душата в отвъдното, където го чакал Св. Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада. Почитането на светеца покровител е един вид надхитряване на съдбата, защото закрилник на празника (живота) става смъртта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговия ред да го навести. Празникът е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в първата събота преди Архангеловден. На Рангелов ден се правят се общи трапези. В чест на светеца покровител на мъртвите, се коли курбан – обикновено мъжко животно – овен или шиле.