На този ден преди 93 години започва село Лозенец

Днес преди 93 години е обнародван царски указ, с който село Ембелец е преименувано на Лозенец. Лозенец започва съвременната си история като основано от бежанци село. Мнозинството от тях са от село Велика в турска Странджа, днес село Балабан.
Прогонени от турската войска след Втората балканска война, наричана още Междусъюзническа, на 20 септември 1913 г. ,бежанците усядат първоначално в с. Потурнак, тогава турски чифлик. Към тях се присъединяват и други техни сънародници, главно от град Малък Самоков (днес Демиркьой в Турция). В началото на 20-те години обаче в Европа се разпростира епидемия от т.нар. испанска болест, която взема милиони жертви и причинява много смърт и в Потурнак. По съвет на лекари, за да избягат на по-проветриво място, част от селяните се насочват към изоставеното от много години село Ембеля (Емберли, Ембелец, в превод – лозе) на брега на морето. Там намират останки от християнско село, църква, християнски гробища и кладенци, останки, според писания на австрийски пътешественик , първо на гърци, а след това на българи. Името на селото е Поровица (Пордовиза). То просъществува до средата на 18-ти век, тъй като е обект на постоянни пиратски набези. През 1924 г. властите във Василико /днес Царево/ изпращат геодезисти, които парцелират терена на дворове, за чието разпределение селяните теглят жребий. Първоначално усядат 7 семейства, които заедно със сънародници от село Кости, Малък Самоков, село Пенека, общо към 15 семейства, поставят впоследствие основите на ново село. Така започва историята на Лозенец.