Николай Гюлев / ***

Марица е кафяво-сива.
А острова с върбите стари
е още целият във скреж.
Вървя.
И мислите за тебе
затоплят
и раздвижват всичко.
И скрежът бавно се стопява.
Върбите в жълто разцъфтяват.
Марица бавно се избистря.
По острова отново галопира
табун коне.
… И ето – ти се появяваш
като в картина на Моне.