Норвегия ще добива метали от морското дъно

Запасите от нефт и газ в Норвегия я превърнаха в една от най-богатите страни в света, но мечтите й за дълбоководни находища сега се съсредоточават върху нещо различно. Този път Осло търси водеща роля в добива на мед, цинк и други метали, намиращи се на морското дъно, разказва „Ройтерс“.
Норвегия може да лицензира компании за дълбоководен добив още през 2023 г., заяви министерството на петрола и енергетиката, като потенциално я постави сред първите страни, които добиват метали от морското дъно за батерии за електрически превозни средства, вятърни турбини и слънчеви ферми. Това ще постави станата и на фронтовата линия в спора за рисковете за околната среда, породени от експлоатацията на неизследваното морско дъно.
Във вторник Норвегия обяви, че започва подготовка за проучване на въздействието върху околната среда, необходимо за отваряне на зоните за проучване и производство на минерали от морското дъно. Този ход идва след тригодишни експедиции, по време на които Норвегия е открила дълбоководни находища, съдържащи мед, цинк, кобалт, злато и сребро, според Норвежката петролна дирекция. Може да има до 21.7 млн. тона мед – повече от световното производство на мед през 2019 г. – и 22.7 млн. тона цинк в норвежкия континентален шелф, изчисляват изследователите от Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU). Средните оценки обаче са далеч по-ниски, съответно на 6.9 млн. и 7.1 млн. тона. „Добивът на мед във водите на Норвегия вероятно никога няма да замени добива на сушата, но … той може да допринесе значително за посрещане на бъдещото глобално търсене“, заяви Стеинар Лоув Елефмо от NTNU пред „Ройтерс“. „Дълбоководният добив може също да промени геополитическия климат“, каза той. Металите са открити в полиметални сулфиди, които се образуват, когато морската вода достигне магмата, загрява се и се отвежда обратно към морското дъно, носейки разтворени метали и сяра. Експедициите също така са открили високи концентрации на литий и скандий, използвани в електрониката. Норвегия е картографирала тези находища по Средноатлантическия хребет между остров Ян Майен и архипелага Шпицберген в Норвежко море на разстояние до 700 км от брега.