Някой си мисли, че лекуването става със „Строй се” и „Преброй се”

След като телевизиите започнаха да показват как болници връщат болни, а Спешна помощ се бави с часове, здравният министър хукна да проверява болниците и да ги плаши със спиране на финансирането от НЗОК. Премиерът пък нареди пред всяка болница да се разкрият временни здравни приемни (такива фургони и палатки пред някои болници има отдавна), които да определят кой за къде е и в тях именити професори и доктори като Мутафчийски, Балтов, Ангелов „да посрещат, да помагат, да упътват, да лекуват“.
Даже и министрите трябвало „неотстъпно“ да са на първа линия, макар и всеки „в своята сфера“, каквото и да значи това. Хаосът, предизвикан от здравното министерство, Националния оперативен щаб и правителството се замазва с безсмислено височайшо присъствие на място и бутафорни премиерски заклинания като „трябва организация, никакво колебание, никакво!“. Че няма никаква организация се видя и от кратък репортаж на БНТ миналата седмица, в който съвестен млад лекар от Спешна помощ настоява болният от Ковид-19 пациент в линейката да бъде приет в столичната Четвърта градска болница и само благодарение на упоритостта му човекът накрая е приет, въпреки забраната на директора. Болният съчувствено пита лекаря какво изобщо прави тук, а той отговаря, че това е последният му работен ден в България и от следващата седмица е на работа в Щутгарт. Средните заплати на медиците са под средните за страната. И в момента Центърът за спешна медицинска помощ в София търси лекари и сестри дори без никакъв стаж. Но и никакви увеличения и добавки заради коронавируса не правят заплатите там атрактивни.
В Германия средната брутна лекарска заплата е 6 259 евро. Начинаещите лекари взимат по около 5 000 евро, специалистите – по 7 000, а главните лекари – 10 000 и повече. В България от догодина, според гордото съобщение на финансовия министър Кирил Ананиев, стартовата заплата на лекар ще е 1150 лв., а на медицинска сестра – 950. Но средните заплати на българските медици си остават под средните за страната. За разлика например от друга регулирана професия – тази на магистратите. После премиерът добави в проектобюджета за 2021-а допълнителни бонуси за голяма част от медиците – по 600 лв. месечно за 18 000 лекари, по 360 лв. – за 20 000 медицински сестри, и по 120 лв. – за 12 000 санитари. Временно, за една година, заради пандемията. Хроничният недостиг на медицински сестри и анестезиолози е от години. Една четвърт от тях са в предпенсионна възраст, а в някои райони на страната този дял е далеч по-висок, като смяна не се задава. Теч на медици към чужбина има от всички специалности. А при сегашния хаос, предизвикан от пандемията, той може само да се увеличи. И никакви леки индексации и бонуси, нито обвързването на следването със задължение за минимални години работа няма да го спре. Увеличението на заплатите ще окуражи медиците Бившият социален министър Иван Нейков подхвърли идеята, че сега е моментът за драстично увеличение на заплатите на медицинските сестри – на 1500 евро, при което огромната част от отишлите да работят в чужбина ще се върнат. Ако това е базата за увеличение и на лекарските заплати, които сега спрямо тези на сестрите са в съотношение 1,6 към едно, лекарите трябва да взимат по 2400 евро. Но и за сегашното малко увеличение на заплатите на медиците министър Ананиев се оправдава с това, че според механизма на финансиране у нас всичко е в ръцете на болниците, не на правителството. А не беше ли той министърът, който допреди месеци отговаряше за здравеопазвавето и трябваше да предложи нов здравно-осигурителен модел? Направи една неубедителна крачка и спря. Пък и ако правителството иска да даде пари, има много начини да го направи. И без това сега е във фаза на големи харчове.
Премиерът нареди и увеличение с 15 процента на заплатите на 48 000 служители в МВР. Единствената инвестиция в човешки капитал при управлението на ГЕРБ бе увеличението на учителските заплати. Разбира се, до постигането на видим резултат в системата – сериозен спад на функционалната неграмотност и отскок от ниското средно ниво на българските ученици спрямо другите в ЕС, са нужни още много стъпки. Сега е нужно сериозно – двойно и тройно увеличение на заплатите на медиците. И то не толкова като трамплин за по-високо качество на здравните услуги, колкото като мярка да не рухне изцяло здравната система, която по-нататък я чака далеч по-тежка реформа от всички останали сфери. Тъкмо времето насред пандемията е моментът това увеличение да се случи – ще окуражи медиците и ще бъде прието с по-малко завист от другите професионални съсловия. Впрочем, едно разумно правителство трябва да залага на приоритети – не да дава навсякъде по нещо, а да дава най-много там, където хем има най-много нужда, хем ще има най-голям ефект.