Обединяват земеделския бранш в България след 2020 г.

Над 30 организации от всички сектори в селското стопанство представиха на министър Румен Порожанов обединената позиция на земеделската общност у нас относно Общата селскостопанска политика след 2020 г. Това стана ясно след срещата на земеделския министър с представители на браншовите организации в селското стопанство на 12 септември. Позицията е резултат от съвместни проучвания, анализи и дискусии, проведени между май и септември в рамките на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020“ иницииран от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Това е четвъртата среща на работната група на организациите от бранша, чийто домакин беше министър Порожанов. Той взе участие във всичките проведени до момента заседания за изготвяне на националната позиция на земеделската общност у нас.
„Поздравявам ви за позицията, това е стартът на поне едногодишна работа занапред. Изразявам мнение, че сте израснали страшно много с този документ, който представяте, докоснали сте се до всяко едно нещо, което включва ОСП“, заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и подчерта, че е важно да се запази нивото на финансиране и след 2020 г. Земеделските неправителствени организации приеха и декларация до премиера Бойко Борисов, зам. министър-председателя Томислав Дончев, финансовия министър Владислав Горанов и до земеделския министър и горите Румен Порожанов, в която призовават правителството да защити силна и адекватно финансирана ОСП след 2020 г.
Обединената позиция на бранша акцентира върху запазването на бюджета и трите сегашни компонента на ОСП – директни плащания (Първи стълб), подкрепа за развитие на селските райони (Втори стълб) и обща организация на селскостопанските пазари. Позицията включва още изравняване на различията в развитието на селскостопанския сектор и регионите; 30% таван на разликата в подпомагането по национални схеми в страните членки; равнопоставеност на единния пазар; по-семпла система за контрол на мерките по I и II стълб; опростяване и рационализиране на въведеното от 2015 г. в ОСП екологизиране; плавни реформи след 2020; по-голяма гъвкавост за държавите членки; запазване и разширяване на инструменти като „Училищен плод“/„Училищно мляко“ и националните програми за сектор пчеларство и лозаро-винарство, както и конкретни предложения за опростяване. В позицията се подкрепя идеята, че развитието на селските райони следва да бъде обхванато от всички средства на европейските фондове, а не само от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.