Община Севлиево защити своите гори от човешки дейности

Община Севлиево обяви на 29 април 700 декара от своята собственост за гора във фаза на старост, защитена от редица човешки дейности. Първата община, която откликна на изследванията на общинските гори на WWF – България, беше Ботевград, която през февруари 2019 г. постави 1000 декара общинска гора под този статут.
Към момента в България статут на „гори във фаза на старост“ имат 109 хил. ха държавни гори, които са част от европейската мрежа „Натура 2000″ и представляват 10% от българските зони в мрежата, както и обявените от община Ботевград защитени гори в землищата на Боженица, Елов дол и Липница, които също до голяма степен попадат в зони от „Натура 2000″. Статутът „гори във фаза на старост“ дава допълнителна защита, като ограничава значително възможната стопанска дейност и сеч в горите, които не са забранени по принцип в „Натура 2000″. Поставянето на общински гори с параметри на вековни гори под същия статут също ги защитава от дърводобив, дори и когато са извън национални защитени територии и европейската мрежа „Натура 2000″.
Научната и теренна работа по идентифициране и картиране на старите гори – общинска собственост, се осъществява от природозащитната организация WWF от 2018 г. насам. До момента проучванията са обхванали територията на 38 общини и установиха 4600 ха (46 000 дка) стари гори, съобщават природозащитниците. WWF уточняват, че 13% от горите в България (523 хил. ха) се управляват от общините, а едва 9% от общинските гори са на възраст над 100 години. Това са гори, съсредоточени предимно във вододайни зони и стръмни терени. Освен че са дом на удивително биоразнообразие, те опазват водите, предотвратяват ерозията и наводненията, пречистват въздуха и обогатяват почвите, поради което имат огромно значение за хората и за поддържането на нашата среда на живот в условията на климатични промени. Затова и WWF подпомагат общините с картирането на вековните гори, които имат нужда от режими за опазване.
„Горите във фаза на старост“ не са просто дървета столетници. Тези вековни гори все още съхраняват примери за биологично разнообразие, характерно за девствените гори, съществували някога из Европа и сега оскъдно останали в някои части на България. Те са от голямо значение за поддържане на хранителна среда на множество живи същества, включително и на прилепите. Единствено в старите гори дърветата достигат пределната за вида си възраст, често между 300 и 400 години, и придобиват величествени размери от над 40 – 50 м височина и 1 – 2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени. От WWF разясняват, че днес старите гори в България са съсредоточени предимно в места, където достъпът все още е ограничен поради липсата на пътища или стръмен релеф. Повече данни за тях WWF публикува на своята публична GIS платформа.