Отец Петър с научно проучване за мистичното име на Родопите

Изследването на проф. дин Камен Гаренов / отец Петър Гарена/ “За мистичното име на планината Родопи“ е публикувано в брой 14 на сборник „Тракия“, съставен от докладите на състоялата се по време на фестивала „Мистериите на Хухла-2025“ национална научна конференция на тема “110 години от Първата световна война .Участието на Родопите и Беломорието“. Сборникът има ограничен тираж. Можете да го получите на 5 и 6 септември т.г. в село Хухла в „Мистериите на Хухла-2026“.
Омир нарича Родопите „снежните високи била в планините на конелюбци тракийци
Император Антонин Пий изсича монета с изображение на планината като красива жена
Константин Иречек отбелязва, че българите пишат Родопи, при все че би трябвало да се пише Родопа
Проф.дин Камен ГАРЕНОВ /отец Петър Гарена/
Катедра История и археология към Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”
Още от античността над Родопите витаят легенди и митове, които се преплитат с трагичните събития от действителността и определят на планината съвсем специална роля в историята. Това произлиза не само от положението, което Родопите заемат на полуострова, но и от нейния по-специфичен характер като планинска система от твърде сложна геоморфоложка структура и от религиозно-етническия състав на населението й. Въпреки, че при различни обстоятелства и в метежни времена планината е наричана и с други имена, най-устойчиво остава названието Родопи, което се запазва и до сега. От дълбоките и безписмени времена естествено няма сведения някой да е наричал по някакъв начин планината. По-късно, когато старите елини „се запознали с тази планинска верига много рано откъм морето, отгдето заснежените нейни гребени над стръмните склонове изглеждат особено великолепно”, те започват да я споменават в старогръцката литература така както я виждат. Първоначално в „Илиадата” на Омир Родопите са наречени „снежните високи била в планините на конелюбци тракийци”.
След това в изтънчената еладска култура за името се ражда и една легенда. Тя е предадена от Херодот и той за първи път споменава, че: „… били Хемус и Родопа мъж и жена, цар и царица на древна Тракия. От техния брак се родил речният бог Хебър, въплътен в река Марица. Завидели на това Олимпийските богове Зевс и Хера и наредили Хемус и Родопа да бъдат превърнати в планини вечно разделени помежду си от тракийската равнина. От сълзите на Родопа планина потекли реки, които се влели в Хеброс…”
По-късно, когато по тези земи идват и римляните тази легенда от старогръцката митология се премества и в латинската литература. Навярно същата легенда е имал предвид и Овидий, когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики.”
Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор. А фолклорът в онези времена е бил основен източник на мъдрост и красота. Несъмнено древните гърци са се прекланяли пред красотата на Родопите и са разказвали тази хубава приказка на децата си, да знаят не само за нейното съществуване, но и за нейното начало. Понякога обаче легендите се превръщат в истина. И още преди да дойдат по тези земи римляните и преди да препишат, а даже и да преиначат легендите, те достигат като истински разказ и в Египет.
По онова време силни над света са египтяните. При управлението на фараона Микерин те научават не само за планината, но и за една красива жена. И…, отново започват да се преплитат истината и мита: Става въпрос, че по някое време между тракийците се ражда пъргаво момиче, което тича по ливадите и прескача със стройните си нозе планинските бари. Има за глас – гласа на потоците, за снага – правите и високи ели, в тялото й се е вляла – гъвкавостта и лекотата на горските треви, а очите й гледали с цвета на небето. Тя се прочува със своята хубост и. Фараона повелява да му я доведат за да види с очите си нейната слава. Но когато от зелените гори тя стъпила край голямата река Нил, тамошните хора се загледали в лицето й, и от захлас по нейната красота се спъвали и падали на колене.
– Родопис! – така възкликнали те. Защото по техния египетски език това значело и „нитаукрит” – червено, розово лице, и в разпилените нейни руси коси, те разгадали, че тя е част от тяхното бъдеще.И вместо само наложница, розоликата тракийска дъщеря станала жена и наследница на казания фараон Микерин. След убийството на съпруга й, тя царувала над Египет и тогава за първи път, в нейна чест хората по цялата земя започват да наричат родната й планина – Родопа.
Други казват, че името на планината е от езическата богиня Родопа. Тя била също така красива и ухажвана и харесвана от боговете които се надявали да пленят хубавицата и да я направят своя жена. Бог Хемус бил много ревнив и хвърлял много големи камъни за да скрие момичето от другите богове и така да остане вечната й красота единствено за него. В последствие, за по сигурно, я вкаменил и тя се превърнала в планина Родопа. При всички положения обаче изглежда, че едно от тези схващания е възприето.
Дори римският император Антонин Пий (138-161 г.) изсякъл монети с изображението на Родопа планина като красива жена, полегнала върху скала и държаща в ръцете си символа на Родопите – Орфеевото цвете. Тази монета, намерена в Пловдив, изобразяваща млада жена, стъпила на стръмна скала, държаща в ръка клонче с три цветчета, над която стои надписът: „Родопи”. Това не изяснява, а само усложнява предположенията за миналото на планината и го прави по-загадъчно. Тази монета е най-малко белег на култа към божествената „Родопи“. Предполага се, че това цвете, което държи, е свързано с бакхусовите мистерии които са се разгръщали пищно из Родопите.
Нека да отбележим обаче, че наред с божествените небесни предположения и има и една друга по-земна хипотеза. „Родопа” се тълкува и като първоначално име на река със значение „ръждива – червеникава вода“, където „rod” – е от същия индоевропейски корен като българското „руда“, „ръжда“, „риж“, латинското rufus (риж) и немското rot (червен). През цялата античност обаче името не е известно като хидроним. Но така или иначе, съществуват известни съмнения относно това дали Родопа е олицетворявала тракийска красавица с бледорозова кожа или непокорна река с ръждиво-червеникав оттенък на водите.
Въпреки, че Родопите запазват името си, постепенно делата на езическите богове се забравят и даже забраняват. Така „земната хипотеза” все повече се утвърждава и се появяват регионални названия като: Ахридос (Ахрида), Славееви гори, Доспатски планини, Запланина, Подродопие, Турска Тракия и Гръцка Тракия. Трябва обаче да отбележим, че тези наименования са били временни и характеризират историческите събития, които са се развивали в планината.
Както споменава Иречек „От по-старо византийско време първите известия за Родопите срещаме в списъците на епископствата от времето на император Лъв Философ (886-907). Тогава в тези планини се срещали границите на три митрополии…”. С основаването на Бачковския манастир (1083 или 1084 г.) Родопската област била отдадена във владение на основателя на манастира Григорий Бакуриан. И в манастирския правилник (типика), наред със забраните: – Да не се допущат в него гърци и пр., за пръв път във византийската летопис, се говори за областта Ахридос, намираща се в Източните Родопи. Така с утвърждаването на Бачковския манастир като грузински, планината пък се припознава като българска. Защото името произлиза от „старобългарското Хридъ, скала”. И „името Ахридос, често споменавано в ХІ-ХІІІ век, според Акрополит също тъй било първоначално название на планини, като означавало целите Родопи или известна тяхна част.” Но в повечето случаи с названието Ахридос през Средновековието са означавани източните части на Родопите.
По-късно, когато планината била вече в ръцете на българския владетел Калоян, родопските земи от 1206 г. се управляват от Алекси Слав, сестрин син на Калоян. Той имал големи пълномощия и се задържал като независим владетел на Средните и Западните Родопи чак до 1230 г. Когато през 1229 година византиецът Теодор Комнин тръгна с войската си от Солун за Одрин, той старателно заобиколил тези земи. Защото неговите хора го предупредили: „Планината Родопи, която се нарича и Ахридос, и крепостите в нея, са под властта на Слав. И тоя Слав никога никому не бил нито подчинен, нито се свързвал истински във вярност и съгласие”. Т.е., предупреждението е било да се заобикалят горите на деспота (господаря) Слав. По неговото име и по премеждията на Теодор Комнин, Родопите стават известни и като Славееви гори. И общо взето през Средновековието, до 1453 г. планината е била известна като Славееви гори или Славееви планини.
В последствие турците (или по-точно тюркските племена), които идват тук първоначално като съюзници на гърците, на свой ред биват предупредени от своите византийски приятели, че Родопите са на Деспота Слав, в смисъл на воинствените българи. И когато новите завоеватели сами се уверяват, че местното население не е лесна плячка, те отдават своето уважение към героичната им съпротива като наричат планината им с почетното звание на техния някогашен болярин – Деспотски планини.
Османската империя дори оставя едно от селищата в Западните Родопи с името на Деспот Слав – със сегашното слято и съкратено произношение – град Доспат. Турците разбира се, въпреки че идват от полупустинни земи, не са дошли само да се възхищават на зелената планина. Асимилаторската им политика се стоварила с огромна разрушителна сила върху местното население. До когато са имали сили, хората твърдо отстоявали религиозно-етническата си принадлежност като продължавали да се крият и отбраняват зад своята планина. Така някъде около 1491 г. този планински щит е наречен с още едно регионално название – „Запланина”. На други места в текста ще опишем хронологията на тези събития, но „на първо четене” както и да се погледне – „за планината”, „в планината” или „зад планината” – това си е едно отдалечаване „в дън гори тилилейски” където местното население се крие и търси своето спасение.
През 1669 г., Светогорските монаси уточняват причините за тези събития и към „Запланина” се добавя и друго местно родопско име. В тъй наречения „Исторически бележник“ като пишат за насилственото помохамеданчване, те наричат част от планината „Кръстогорието” – като имат предвид района около Смолянски окръг.
След Балканската война 1912 година, когато за кратко време целите Родопи са в границите на България се появява още един термин – „Подродопие”. Но хода на войната се променя и след Първата световна война България е принудена отново да отстъпи част от етническото си землище. После, при Втората световна война се прави опит за реванш и планината отново се обединява. За по-лесно административно боравене, през 1941 година в сп. Родопа се напомня че: „Подродопието представлява новоосвободените земи от Беломорската област със седалище гр. Ксанти, или Западна Тракия. Сключено е между реките Марица и Места и от доскорошната ни южна граница надолу към бреговете на Бяло море.” На България обаче е съдено само отдалеч да гледа маранята над Бяло море, защото границата се измества по високите върхове на Родопите. И отново българското землище е дадено на Гърция. Но още при първата загуба, след Балканските войни, българите напомнят, че те са си върнали тази земя от турците и географите я наричат още през 1932 година „Турска Тракия”. Под тази територия се разбира не само Беломорието, но и планината от „южна граница надолу към бреговете на Бяло море”.
Последното регионално наименование на разделените Родопи е от страна на Гърция която по същия признак казва, че: „Гръцка Тракия“ се намира в североизточния край на гръцкото пространство. Обградена е от реките Места и Марица и се простира на юг от върховете на Родопската планинска верига и достига до бреговете, където се разплискват вълните на Егейско море.” Посочените регионални имена на планината, както посочихме, са плод на историческите времена и са използвани като местни обозначения според обстоятелствата. Независимо от това същинското име на планината си остава от древността до сега – Родопа или Родопите. Във връзка с тези две имена обаче и от гръцка и от българска страна има известни колебания, а в миналото даже и спорове:
Несъмнено името на планината Родопи е с тракийски произход, което идва до нас от древногръцката и латинската литература. Трябва да се отбележи, че при „античните автори като наименование на планината се споменава Родопе” вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Освен това името е от женски род и според фонотеката на гърците и българите се произнася по различен начин. В тази връзка са се водили много спорове за това, дали да казваме Родопи или Родопа.
Според античните автори Родопа е тракийско женско име. „Старите гърци” обаче са „преобърнали” името в „съгласие със звуковите закони на езика си”. Така то се предава на края с „η” (ита) – „Ροδόπη”, което по класическото произношение се чете „е” – Ροδόπе (Родопе), а по средновековното произношение „и” (η). В последствие отново „българските славяни са я побългарили от 7-14 в. в Родопа, подобно на имената Стефана, Елена, Ирина от гръцките Стефани, Елени, Ирини и пр.”
И така имайки предвид, че това е женско име гърците са го произнасяли като „Родопе” или „Родопи”. Българите, по същото съображение би трябвало да го произнасят като за женски род, ед. ч. с „а” – „Родопа”. Но още старите „българи-славяни… разбрали, че единствената форма не отговаря на характера на Родопската планина – обширна, много сплетени вериги, и почнали да употребяват събирателната форма – Родопиье, както я намира в един миней от 15 в.” И имайки предвид, че Родопите са по-скоро система от планини множественото число тук е напълно оправдано.
Спорът обаче продължава. В годините след Балканските войни и преди Втората световна война, когато статута „на кого е планината” още не е изяснен, защитниците на българската теза изтъкват: „че в езиковото съзнание на родопчанина, когато става дума за „Родопа”, изпъква представата за една планина, а не за множество планини, нито за вериги от планини. Така ще е било и в старо време, когато нашите прадеди преименували гръцката форма Родопи в единствено число Родопа”. На страниците на едноименното списание се надяват, че: „Тази форма ще се приеме пак чрез учебниците, т.е. чрез Министерството на Народното Просвещение, но не бива да се чувствува като наложена.”
И тя не се налага. Чешкият учен Константин Иречек, по време на „пътуванията си из България” отбелязва: „Българите пишат по новогръцки говор Родопи, повечето в мн. ч. Родопите, при все че би трябвало да се пише Родопа – в ед. ч. ”
И в заключение към защитниците на едната или другата теза, без да вземаме страна по въпроса, можем да кажем, че българският език е разтегливо понятие и е намерено едно средно езиково решение с българската и гръцката буква „и-η”. В богослужебната практика на Българската църква окончанието „и” се отнася за женски род. Примерно „раби Твоея – Твоята рабиня” Господи – т.е за женски род. И ето как в ж.р. ед.ч. планината Родопа произнесено и с „и” – Родопи, би си останало същото женско име, но и в сегашния говорим език би прозвучало и като мн.ч.. Което ще рече, че името Родопа или Родопи в крайна сметка обозначават едно и също нещо. Спорът за името може да ни отведе към опасни езикови лабиринти, но същинската опасност от объркване е в самата планина.
Каквито и да са легендите, откъдето и да иде името на планината – в множествено или единствено число /Родопи или Родопа/, свещената планина на траките съществува в реални физически измерения. Планинските хребети се простират както се казва „надлъж и на шир” върху Балканския полуостров на двеста и петдесет километра дължина и над сто километра ширина между Горна и Долна Тракия. Нека да припомним пак, че още Клавдий Птоломей, живял през втората половина на ІІ в. от н.е. правилно е определил границите на Родопите – между Хеброс (Марица) – на север, Нестос (р. Места) – на запад, и Егейско море на юг.
Родопите от векове са познати като „Свещената планина“. Сред величествената си природа тя крие много тайни, мистерии и загадки, будещи почит и въз¬хищение от древността до днес. Едва ли има друга по-омайна и по-могъща планина на Балканския полуостров. Но за съжаление, поради лесния си достъп, една част от нея – Източните Родопи са белязани с най-кървавите рани от българската история. И тези рани, поради етническото, религиозното и държавно-политическото разделение на планината – още кървят.
Забележка на отец Гарена: Тук не искам да се впущам в тази тема на разсъждения. В заключение ще отбележа само това, че съм изследвал Родопите на терен в продължение на десет години. И в сега разделената планината от двете страни на границата – между България и Гърция, документирано съм засвидетелствал, че етническият и религиозен състав на населението – по народностни названия и особености на техните вярвания – е обособено на 29 групи. Но, както вече отбелязах, това е тема на други разсъждения.
Изследването на проф. дин Камен Гаренов / отец Петър Гарена/ “За мистичното име на планината Родопи“ е публикувано в брой 14 на сборник „Тракия“, съставен от докладите на състоялата се по време на фестивала „Мистериите на Хухла-2025“ национална научна конференция на тема “110 години от Първата световна война .Участието на Родопите и Беломорието“. Сборникът има ограничен тираж. Можете да го получите на 5 и 6 септември т.г. в село Хухла в „Мистериите на Хухла-2026“