Оттеглянето на Никола Минчев може да не доведе до реален изход

Много е вероятно да няма реален изход, дори и след оттеглянето на Никола Минчев. Може да очакваме още двама кандидати за председател на парламента или игра с кворума, прогнозираха конституционалистите проф. Пламен Киров и доц. Наталия Киселова.
„Всичко може да се очаква от днешното заседание. От ПП снощи не дадоха крачка назад, само оттеглиха кандидатурата си. Може да очакваме още две кандидатури. „Демократична България“ и „Български възход“ все още не са излъчили кандидат“, заяви преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров. Той подчерта, че председателят е „пръв сред равни“, а функциите са му такива, че той трябва да е политически неутрален. Вчера първото заседание на новия 48-и парламент започна с прецедент, защото партиите не можаха да изберат председател на Народното събрание. На балотаж народните представители не успяха да решат кой да е първият сред равни – Росен Желязков от ГЕРБ или Никола Минчев от „Продължаваме промяната“. В търсене на решение снощи от „Демократична България“ предложиха да има ротационно председателство. От ГЕРБ казаха, че са съгласни. По-късно обаче „Продължаваме промяната“ оттеглиха кандидатурата си. Така днес ще бъде направен нов опит за избор.
Киров каза, че може да се очаква да бъдат вкарани и други похвати с играта на кворум. „Нашата парламентарна практика и парламентарният правилник имат странно разбиране за това кой присъства и кой отсъства в залата. На следващо място този среден бутон на пултовете за гласуване „въздържал се“. От какво се въздържат?“, добави той.
Много е вероятно да няма реален изход, дори и след оттеглянето на Никола Минчев. Такова мнение изрази експертът по конституционно право доц. Наталия Киселова по случай неуспешният избор на председател на Народното събрание 46-ият парламент в сряда. След неуспеха в сряда от от Демократична България“ предложиха ротационно председателство на парламента. „Това, което Христо Иванов предложи е европейска практика и тя не трябваше да бъде отхвърляна толкова бързо. Това щеше да даде на ПП възможност да претендират първи да получат председателство на НС“, коментира доц. Киселова. По думите й третата възможност за изход от ситуацията е депутатите да се обединят около един кандидат от по-малка по численост парламентарна група. Възможен и различен вот, който не е в разрес с Конституцията. „Ако гласуваме така, както когато гласуваме в мажоритарен избор на втори тур – само „за“ или „против“, то теоретично е възможно да се гласува така“, поясни експертът по конституционно право и обясни, че Конституцията е предвидила, че на първо заседание се избира председател, но не е определен редът или процедурата, по която това се случва. „Това може да бъде явно или тайно, с електронната система, хартиени бюлетини или жребий дори“, посочи доц. Киселова. Ако и тогава вотът е неуспешен, доц. Киселова е категорична: „Един трябва да отстъпи! След като ПП отстъпиха, ако отстъпят и ГЕРБ и се обединят около някой по-приемлив, може и да успеят“, заяви Киселова.