Паисиевата история оживя в Националния исторически музей

Духът на Паисиевата история оживява в Националния исторически музей. Изложбата е по повод три големи годишнини, свързани със светогорския монах. 300 години от рождението на Паисий Хилендарски, 260 години от създаването на „История славянобългарска“ и 60 години от канонизирането му за светец. Изложбата е интерактивна, а светлинни пана с цитати от историята запознават с важните елементи от творбата.
Паисий Хилендарски е преди всичко слово и дух. А посланията му в „История славянобългарска“ са актуални със същата сила и днес. „Самият Паисий ни е казал с няколко думи защо е важно да се чете историята. Той казва, че тя дава разум и мъдрост на всеки един човек да управлява добре себе си и семейството си, освен това дава мъдрост и на големите владетели да овладеят добре своите владения и царства. Паисий дава опорите, които са важни за всеки един българин тогава и сега“, каза д-р Ива Стоянова, куратор на изложбата в НИМ.
В центъра на изложбата е Паисиевата белова, ръкопис от 80-те години на 18 век. „Според специалистите той се доближава максимално като време и съдържание до Паисиевия автограф. Това е зографската чернова, която се пази в Зографския манастир. И наистина може да бъде приета като един от първообразите на базата, на който после са правени останалите преписи“, обясни д-р Ива Стоянова. Именно преписът е другият фокус на изложбата – в специално ръчно изработена книга, която ще остане като съвременно копие на историята. Започнах от нулата, както се казва, ших страниците, съответно след това, ушивайки страниците направих гръбчето, впоследствие направих кориците и след това я облякох“, разказа Кристин Милева, етнолог в отдел „Възраждане“ на НИМ. Всеки може да влезе в ролята на Паисий и да остави своя отпечатък, като препише част от неговата история.