Пеньо Пенев / Поръчение

Когато вече някой ден
решиш към нов бряг да отплуваш;
недей си взема сбогом с мен –
отплувай, без да се сбогуваш.
Върви, обичана жена,
понесена вовек в сърцето –
Луната ще е пак луна
и пак небе ще е небето.
В любов недей ми се кълна!
Защо е нужно да се лъжем?
Ти нямаш никаква вина
в това, че ще остана тъжен.
Еднъж ли горест съм познал?
Еднъж ли съм се огорчавал?
При мене който не е спрял,
не ме е само той ранявал.
Ти моята любов прости!
Сърцето ти не ми е длъжно…
Какво е скръб не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно…
За сбогом няколко слова
да каже всяка друга може.
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш лесно сложи.
Ах, ти си толкова добра!…
И в свойта нова безнадеждност
без думи аз ще разбера
за отзвучалата ти нежност…
Затуй когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема сбогом с мен,
иди си, без да се сбогуваш.