Петър Василев / Петрова нива

С кръвта ни, Петре, шега не бива –
искаш не искаш, тя ще те дърпа
все към оная Петрова нива,
дето отдавна забрави сърпа.

Но още помни – дума по дума –
как се повтори страшната клетва
и как над Странджа писна куршума
точно по жетва – за друга жетва.

Другата, Петре, тутакси дръзна
с по-други снопи да я постели
и ги натръшка ничком и възнак,
възнак и ничком – в кървища цели.

Това е, Петре, Петрова нива:
някъде в Странджа, почти в забрава.
Но пътят, който оттук минава,
все по-далече, Петре, отива…