Позиция на културно-просветния отдел при Старозагорска митрополия

Не бихме се занимавали с публикацията на журналиста Христо Христов, озаглавена „В Стара Загора дариха имот на митрополията след шумен скандал“, ако не бяха десетките обаждания на християни и граждани в канцеларията на Старозагорска митрополия, изразяващи несъгласия и възмущение от тенденциозно изнесената в нея информация. Тъжно е, че авторът на цитираната статия, стремейки се да уязви позицията на Старозагорскя епархийски съвет, лансира неистини.
Защитавайки тезата на т.н. представител на гражданското общество, той „забравя“ да сподели, че Председателят на Общинския свет г-н Таньо Брайков беше принуден, от възмутени общински съветници, да прекрати изказването на г-жа Милка Колдамова, което продължи около десет минути, не защото апелираше за широко обществено обсъждане на дарението, а заради квалификациите, които тя отправи към БПЦ.
Авторът твърди, че Старозагорският митрополит Киприан не присъствал на дискусията „под претекст, че му се е налагало спешно пътува в чужбина“. Може би е имал предвид „спешно да пътува“, но същественото в случая е, че митрополит Киприан беше извън пределите на страната като послушание към Св.Синод на БПЦ- БП и не той определяше времето на заминаването и периода на престоя. Това беше и причината, няколко дена преди сесията, Старозагорският митрополит да помоли за среща с лидерите на политическите партии и гражданските организации, представени в местния парламент.
Тази среща се състоя, обсъдени бяха широк кръг от въпроси, свързани със съдбата на парк Аязмото, като разговорът премина в изключително конструктивен дух. Трудно е да се говори за обективност в последвалото твърдение на журналиста „От профила си във ФБ Колдамова минути след прогонването й от залата публикува…“.Никой никого не е гонил и свидетели на това са всички присъствали в залата.Това не пречи на автора на статията услужливо да цитира позицията на г-жа Колдамова в профила й, в която тя твърди, че БПЦ след 1944 година не съществува.
Всеки има право на свое мнение.Виждането на Епархийския съвет при Старозагорска митрополия се различава от „родолюбивото“ твърдение на г-жа Колдамова. То се базира не на емоция, а на факти, а те са: в периода от 9 септември 1944 година до 1989 година само на територията на Старозагорска епархия, заради вярата и служението им, са убити девет православни свещеника, над тридесет са арестувани, пребити и затворени в лагери и затвори. Конфискувано е имуществото им. Презвитерите и децата им са подлагани на унижения и не са допускани до държавни предприятия и висши учебни заведения. Малтретирани свещеници и монаси има и след 1970 година. Независимо, че да се споменава за тези събития, не е приятно за някого, това е истината. И тя трябва да се помни, за да бъдем по внимателни в квалификациите и твърденията си. Накрая, ще завършим и с още една истина. На сесията на Общинския съвет на Община Стара Загора, проведена на 31 януари 2018 г., при гласуването за дарението на имота на Старозагорска митрополия НИТО ЕДИН общински съветник не гласува „против“. Това и „добронамереният“ автор на публикацията не може да отрече.
Благодарейки им, вярваме, че съвместно, спазвайки всички законови изисквания, ще извървим пътя до изграждането и възстановяваната на духовната атмосфера около храма на парк Аязмото. Така, както го е виждал приснопаметният Старозагорски митрополит Методий, създателят му.