Православната църква отбелязва Богородични заговезни

Православната църква отбелязва Богородични заговезни и на трапезата следва да присъства обредна „заговезнишка“ питка. От днес започват летните пости, които завършват на 15 август с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица. Богородичният пост забранява приемането на месо, млечни продукти, мазнини и алкохол, но не е толкова строг, както е Великденският.
На 6 август (Преображение Господне) се разрешава риба. През останалото време са позволени плодове, зеленчуци, варено жито, ядки, овесени ядки и постни ястия. Най-строг е пост в понеделник, сряда и петък. Дните се наричат „сухи“ и по време на тях се разрешават само сурови плодове и зеленчуци, черен хляб, маслини и сушени плодове. В дните вторник и четвъртък се разрешават варени ястия, приготвени без олио и зехтин. В събота и неделя на Богородичния пост се разрешават варени ястия с малко олио и зехтин, както и малко червено вино. Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, свети папа Лъв Велики говори ясно за него: „Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).