Проектът за промени в Конституцията не е достатъчно добре мотивиран

Проектът за промени в Конституцията не е достатъчно добре мотивиран, в него трябва да бъдат заложени механизми за ситуации, в които Народното събрание не може постигне мнозинство от 2/3 от гласовете за избор в различните хипотези, трябва да се преосмисли измежду кой ще може да избира президентът, когато ще назнача служебното правителство.
Това са част от акцентите в становището на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия). В петък парламентът разгледа на първо четене предложените поправки в основния закон, внесени в края на юли с подписите на 166 депутати (от ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС). След осемчасовите дебати 161 народни представители гласуваха „за“ промените, а 57 бяха против. Предложението не събра три четвърти от гласовете и не беше прието, но понеже получава повече от две трети на първо гласуване, проектът може да бъде предложен отново не по-рано от 2 месеца, считано от 6 октомври – т.е. след шести декември.
Проектът най-общо предвижда:
разделянето на съдебния съвет на съвет за прокурори и за съдии, като се премахва пленума; разпределението на парламентарната и магистратската квота в двата съвета ще е с различно съотношение;
главният прокурор и председателите на върховните съдилища ще имат по-кратки мандати;
ще има различен начин на сформиране на служебните правителства;
В събота от правосъдното министерство съобщиха, че комисията, от която правосъдният министър Атанас Славов поиска спешно становище, поощряват основните идеи на проекта. Това може да се види и в официалната версия, в която обаче не липсват и доста серизни критики към най-ключовите разписани идеи. Венецианската комисия отбелязва, че текстовете са внесени без предварително обществено обсъждане, като вносителите не са успели да обяснят и защитят този подход, а промяна в основния закон по този начин не е приемливо.
Според становището няма каквато и да е оценка на потенциалното въздействие, а мотивите са определени като „кратка обяснителна бележка“. Липсата на мотиви от комисията забелязват и при предложенията за намаляване на мандата на т.нар трима големи (който според проекта става от седем на пет години), както и защо е записано, че те ще могат да бъдат преназначавани още веднъж. В становището се подкрепя разделянето на Висшия съдебен съвет, но се критикува предвиденото разпределение на членовете в прокурорския съвет и превесът, който се дава на избора на членове от страна на парламента. Според проекта от Народното събрание ще се избират шестима членове, а само трима ще са от магистратската квота. „За да се ограничи концентрацията на правомощия в институцията на главния прокурор и да се укрепи независимостта на прокурорите, проектите за изменения дават ясен превес на членовете на Прокурорския съвет, избрани от парламента, като осигуряват много малко представителство на прокурорите в Прокурорския съвет. Въпреки че реформата има за цел да обърне тенденцията и да намали правомощията и влиянието на главния прокурор, тя трябва същевременно да избегне риска от политическо влияние върху прокуратурите и да предостави на съвета необходимата експертиза за изпълнение на неговите задачи“, става известно от становището на комисията.
От там препоръчват да се даде възможност за балансирано представителство на прокурорите, като в същото време се изключи контролът върху тази институция от политическото мнозинство и от прокуратурата.