Първолета Маджарска / Баба и Господ

Прабаба има приказка със Господ.
Отдавна тачат се и имат с баба.
Замина дядо, стана шепа кости.
За пет гърла замесва баба хляба.

Преди Божич бе рано подранила.
Сурвака я смъртта с метла от троскот.
Тя цял живот бе стискала, пестила…
Остана в къщата ни само Господ.

Дузина пъти ядно го отричах –
отведе някъде баща ми, мама…
Тайфа приятели, бохеми – всички…
И други близки – малки и големи.

Пръст с шепа хвърлях, виех като дива.
Проклинах го, направо бях му бясна,
но той си има Божа сраведливост
и ризата, що му дарих, е тясна.