Първолета Маджарска / Пак се въсиш небе

Пак се въсиш, небе. И порои ще сричаш.
Дъжд ще рухне като из бездънно ведро.
Аз си нямам чадър. Между капки ще тичам.
И ще дишам божественото колендро.

Ще се мятам в див танц на дъждовната капка.
Ще царувам над мокрия град, над цветята.
Ще изритам дъгата пак – шарена топка,
със светкавици в погледа, с гръм във душата.