Първолета Маджарска / Съдбата с бялото и черното

Съдбата с бялото и черното вретено ни преде,
дордето нишката ни изтънее и се скъса.
И носим във душите си един Христос,
и утре ще му вдигнем черква късно.

Множат се фарисеи като троскот –
благословил е някой майките, без да поиска.
Държим се с нокти за живота косо.
Нагоре драпаме все по стъклата рисково.

Гърмят в небето тъпани със палки остри,
светкавици играят гръмотевично хоро.
Премята вятър бели и кафяви мостри,
дорде притихне с дъх на свежо колендро.

Дордето на небето не изгрее с цялата си прелест
усмихнато и щедро слънце пъстро.
Днес носим във душите си един Христос
и утре ще му вдигнем черква късно.