Първолета Маджарска / ***

Спусна кепенци селото.
Гъста трева избуя с коси от коприва.
Точно време за вкусна чорбица.
Да си наскубят в престилките бабите.
Огън от съчки да стъкнат.
Тях копривата вече не жили,
дори жилите им подмладява.
Но ги няма, потънаха бабите.

Спусна кепенци селото.
Даже щъркели влюбени вече не идват
и гнездата високи замряха.
Само жаби кекерици в блатото царуват.
Цяло квакащо царство,
змийски гущеров рай.

Камък до камък – никнат каменни баби,
А в полите им гробни – коприва.
В друго каменно село,
за чорбица там долу,
за вечеря да си наберат…