Росица Станева / Завръщане

Ти си извора, мамо. И при него се връщам.
А на двора ни ириси сини цъфтят
и ухае на спомени родната къща,
и забравени пици тихи трели редят.

За какво пожелах някога да отпътувам,
да напусна гнездото си, да обходя света,
щом животът без обич даже скъсан билет не струва,
празни гари пресичаш с пълни куфари самота.

Непознати в купетата, ослепели от мрак спирки,
без надежда за някъде пътува нощния влак.
Леден вятър в летищата извира,
всеки кораб в морето разбива се, ако няма маяк.

Прекосих градове… Там сред хората чужди,
за наивните си илюзии прескъпо платих.
И разбрах, че трошица от нежност само е нужна,
а домът ми е там, дето чакаш ме ти.