Салман Рушди е в тежко състояние след нападението с нож

Нападението с нож срещу писателя Салман Рушди бе извършено над 33 години след фетвата срещу него, издадена от тогавашния ирански духовен водач аятолах Хомейни. В нея писателят бе осъден на мърт. Причината бе книгата му „Сатанински строфи“, която бе набедена, че осмива Корана и пророка Мохамед, отбелязва Франс прес.
Всички мюсюлмани са призвани да откликнат на фетвата и да убият писателя, а също и издателите на книгата и всички, които са запознати с нейното съдържание, за да не обижда никой ислямските светини, гласи призивът на аятолаха, датиращ от 14 февруари 1989 г. В резултат на това Рушди се укрива, ескортиран е от охранители. През първите шест месеца, последвали фетвата, сменя 56 жилища. В породилия полемика роман „Сатаниски строфи“ той разказва приключенията на двама индийци, оживели по чудо от терористичен акт срещу самолета им. Двамата пристигат живи и здрави на английски плаж и се смесват с мигрантите в Лондон в разгара на тачеристкия период. Според самия Рушди романът му е за имигрантите, изгубили корените си, за това как се чувстват те зад граница. „От всички иронии, най-тъжната е тази да си работил в продължение на пет години, за да дадеш глас на културата на имиграцията и да видиш книгата си изгорена, най-често дори, без да е прочетена, от същите тези хора, за които се говори в нея“, казва Рушди.
Още с излизането си през 1988 г. книгата „Сатанински строфи“ поражда вълна от възмущение, която се разпространява в мюсюлманския свят, където за книгата се говори като за богохулство. Втората глава е тази, която поражда скандал. В нея Рушди описва сцени, в които бегло осмян персонаж на име пророк Махунд, тормозен от Сатаната, проповядва вяра в други божества освен Аллах, преди да признае грешката си. Още през октомври на 1988 г. индийският премиер Раджив Ганди забранява книгата, надявайки се да спечели гласовете на мюсюлманите на парламентарните избори в Индия. Двайсетина страни последват примера му. През януари 1989 г. екземпляри на книгата са изгорени на площад в Брадфорд, в Северна Англия. В САЩ публикуването на книгата също поражда страсти. Организирани са публични четения. В Пакистан хиляди хора атакуват американския културен център в Исламабад и скандират: „Американски кучета“, „Обесете Рушди“. Полицията открива огън и жертвите са пет. Протестите продължават, а в Европа уреждането на „аферата Рушди“ се смята за предварително условия за каквото и да е нормализиране на отношенията с режима в Иран. Лондон и Техеран скъсват дипломатически връзки в продължение на две години. На 2 март 1989 г. 700 интелектуалци от целия свят изразяват подкрепа за Рушди и правото на свобода на словото.
Аятолах Хомейни умира през юни на същата година. А следващата година Рушди в опит да внесе успокоение публикува есе, в което обяснява какво е искал да каже с книгата си, но гневът не намалява. През 1991 г. Рушди започва да се появява на публични места и тогава неговият японски преводач е намушкан до смърт, а италианският и норвеждият му преводач са нападнати. Две години по-късно 37 души загиват в хотел в Турция при пожар, подпален от протестиращи срещу турския преводач на книгата, който оцелява в тази трагедия. През 1998 г. иранското правителство на президента реформатор Мохамад Хатами се ангажира, че Иран няма да прилага фетвата. Но през 2005 г. духовният лидер Хаменей потвържава, че убийството на Рушди си остава разрешено от исляма. Рушди е обект на много опити за убийство. През 2007 г. той получава рицарско звание от британската кралица Елизабет Втора и това е определено от Иран като исмямофобски акт. През 2016 г. няколко ирански медии добавят 600 000 долара към наградата за главата на писателя и тя нараства на над 3 милиона долара. Рушди, който е роден в Индия, има британско гражданство от началото на 80-те години на миналия век, а от 2016 г. е и американски гражданин и живее в Ню Йорк, като поднови постепенно нормалния си живот. В книгите си той продължава да защитава сатирата.