Светещ кръст пази параклиса Свети Илия над село Сърница

Светещ кръст блести над параклиса „Свети Илия” над село Сърница в община Минерални бани. Интересното е това, че на пръв поглед кръстът си е съвсем обикновен, изработен е от метал и не свети. Той сияе облян в светлина само когато небето е захлупено от буреносни облаци, разказват местните жители. В района на село Сърница освен „Свети Илия” има още два параклиса – „Света Троица” и „Св. св. Константин и Елена”, които са разположени в права линия. На хълма, където е разположен „Свети Илия” често падат мълнии, но поразяват дървета, които са извън очертанията на свещеното място.
Илия (иврит: אליהו, Елияху) е еврейски пророк от 9 век пр. Хр., живял в Древния Израел. За него е писано в Стария завет (Юдейската Библия), Новия завет, Талмуда и Корана, също така е герой от фолклора на различни народи, включително и българския. Почитан е от юдеи, християни, мюсюлмани, бахаи, свидетели на Йехова, мормони и раелити.
Според народните вярвания светецът е покровител на светкавиците и гръмотевиците, пази реколтата на стопаните от пожари, носи дъжд и влага и закриля живота. На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата. Заради силата, която притежавал, у нас го наричат още Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели. В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото светецът се смята за техен покровител.