Свети Николай почитат днес християните в Сърница

Свети Николай почитат днес християните в село Сърница, община Минерални бани. В тукашната църква „Свети Николай”, която е паметник на културата се намира и единствената плачеща икона на светеца. Десетината останали тук християни, дойдоха да запалят свещичка пред образа на светеца от чийто лик се стича сълза. Уникалната църква е построена от майстор, дошъл от Казанлъшко, а стенописите са дело на зографи от Дебърската школа в Македония.
През 4 век Ликийската област била доведена от властите до разорение. Населението било облагано с все повече и нови данъци, които обричали жителите на глад и мизерия. Невъзможността да се плаща довела населението до там, че се обърнало с молба към Св. Николай за помощ. Той веднага се отправил към Константинопол и след разговор с императора данъците били намелени 100 пъти. Това решение било написано в грамота, скрепена със златен печат – хрисовул.
Св. Николай обаче чувствал, че под влияние на съветниците си император Константин Велики може бързо да промени решението си и да отмени своя указ. За да се предотврати това, документът трябвало още същия ден да бъде обнародван в град Мир, а пътят до там бил труден и дълъг и изисквал минимум шест дни. Св. Николай горещо се помолил на Бог и грамотата по чудесен начин се оказала в гр. Мир и веднага била обнародвана.
Още на следващия ден, както и чувствал св. Николай, Константин Велики се поддал на внушенията на сановниците си и се опитал да отмени указа си. Свети Николай обаче му отговорил, че указът вече е обнародван в гр. Мир и следователно не може да бъде отменен. За да се увери в думите на светеца, император Константин изпратил бърз кораб, който да провери на място, дали това е така. Пратениците потвърдили думите на Св. Николай, че грамотата е била прочетена в гр. Мир още в същия ден, в който била подписана. Богобоязливият император поискал прошка и извинение от светеца, че се усъмнил в думите му и го отрупал с дарове.
Императорските агиографи обаче умишлено не включили този епизод в житието на светеца, за да не могат впоследствие други архиереи да се възползват от този пример и да получат снижение на налозите в своите епархии. Това ясно се вижда и от липсата на грамотата в имперските „Деяния на налозите”.