Славейковите празници провеждат в Трявна

Историята на едни позабравени и поизчезнали от съвремието свещени предмети бе разказана в музей “Старото школо” в Трявна по време на тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат ежегодно под патронажа на президента на Р България Румен Радев и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Колекцията от предмети и снимки на стари просфори и просфорни печати бе представена от д-р Иглика Мишкова – етнолог и уредник в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. Приветствие към всички гости отправи г-жа Юлия Нинова – директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство-Трявна, която подчерта, че идеята за гостуването на изложбата се е зародила отдавна, но пандемията от КОВИД-19 е забавила осъществяването ѝ. Благодарности за представянето на интересните и различни исторически експонати по време на Славейковите празници изрази г-жа Силвия Кръстева – кмет на Община Трявна, която уважи събитието и поднесе букет и подарък на д-р Мишкова в знак на уважение и признателност. Букет бе поднесен и от г-жа Юлия Нинова. “Искам да изкажа огромната си благодарност, че гостувате в Трявна и то, разбира се, в най-хубавите ни празници, а именно Славейковите – най-голямото ни събитие, което доказва във времето, че културата трябва да бъде преди всичко! Винаги сте добре дошли в Трявна и ще Ви очакваме отново с нови разкази!”, сподели кметът на Община Трявна.
“Изключително се радвам, че мога чрез тази изложба да бъда част от Националните славейкови празници, защото представяме едни обекти, които също са малко позабравени от нашите съвременници и като казах Славейков веднага ми дойде на акъла това, което самия той е написал през 1872 година – как ще дойде ден, в който поколенията няма да знаят нищо за това, което е било и за наредата на нашите дядови къщи, та май така се случват нещата и с просфорите”, поясни д-р Иглика Мишкова и допълни, че най-първобитните и известни просфорни печати у нас са тези от Северозападна България, а причина днес експонатите да са толкова рядко срещани е, че с времето предметите започвали да лепнат от кваса и честа практика било те да бъдат изгаряни.