Спада производството на кафе в Перу

Производството на кафе в Перу, страната, която е пета по големина износител на арабика в света, е спаднало с 10 процента тази година заради ниските цени и недостига на мигрантска работна сила, предизвикани от коронавирусната пандемия. Това каза пред „Ройтерс“ ръководителят на националната федерация на кафето в страната.
Спадът на перуанската продукция може да спомогне за укрепване на световните цени, тъй като далеч надхвърля пазарните очаквания. Брокерската компания „Марекс Спектрон“ (Marex Spectron) прогнозира в най-новия си доклад, че производството на страната вероятно ще спадне с 2,5 на сто за 2020-а. През последните три години на световните пазари кафето се търгува с около 30 на сто под средната цена за 10 години, подлагайки на засилен натиск производители с по-високи разходи като Перу. Лоренсо Кастильо от перуанското Национално обединение на кафето (JNC) коментира, че спадът в производството на кафе се дължи и на фермери, които се преориентират към отглеждането на кока – растение, използвано от местните заради лечебните му свойства, но и за производство на кокаин.
Между януари и август Перу събра 3,5 милиона 60-килограмови торби с кафе спрямо 3,9 милиона за същия период на 2019 година, посочи Кастильо. Той обясни, че някои фермери са се насочили към по-печеливши култури като какаото, а работещите с насаждения от кока могат да спечелят 120-150 нови сола (34-42 долара) на ден в сравнение с 40 нови сола (11 долара) при кафето. През март Перу затвори почти цялата си икономика в опит да ограничи инфекциите и смъртните случаи, свързани с Covid-19, които са около 100 на 100 000 жители – най-висока степен в света, припомня „Ройтерс“. Перуанците отдавна започнаха да изоставят кафето. По правителствени данни общата засадена площ е намаляла със 17 процента между 2012 година и 2019 година и е възможно да спадне с още 3 процента тази година, добави ръководителят на браншовата организация. По думите му перспективите за 2021 година не са обнадеждаващи заради вредители по кафените зърна и изключително малкото оборотни средства, с които разполагат фермерите за закупуване на ключови суровини като тор.