Спомени за младежките години на Кристо публикува Йордан Спасов

Много мастило се изписа и ще се изпише за Христо Явашев – Кристо. Много малко или почти нищо от написаното се отнася за неговия български период. Йордан Спасов от Пловдив е бил близък приятел на Кристо и споделя няколко думи за него в книгата си „Живеем като остарели птици”. Публикуваме неговия разказ с несъществени изменения:
„С Явашев се запознах в курс по изобразително изкуство „Репин”. По това време аз учех в механотехникум, а той в гимназия в Пловдив. В този курс повечето се подготвяха за кандидатстване в Художествената академия. Посещаваха го Георги Божилов, Йоан Левиев, Димитър Киров, кинорежисьорът Христо Христов, Виктор Тодоров, Васил Попов и други.
Явашев се отличеваше със скромността си, беше сърдечен, приветлив и много добронамерен. В работата си беше точен, бих казал, перфектен. Веднъж ме покани у тях, за да ми покаже негови рисунки от предишни години. Живееше от другата страна на река Марица, в така наречения квартал Каршияка, близо до стария турски мост, който вече не съществува. Бях малко разочарован от това, което видях. Работите му в курса бяха много по-добри.
Последният път, когато се видяхме, беше в двора на Художествената академия. По това време беше станал любимец на професор Митов – педанта на академичната рисунка. След време научих, че е заминал за Прага, по-късно за Виена и след време за Париж.
Бяха минали много години, през които нямах никаква информация за него. Веднъж, разглеждайки едно италианско списание за пластмаса, видях статия за него с негова снимка и негови опаковки. Изненада ме това, че никак не беше се променил – същата младежка фигура и същата голяма коса. И изглеждаше самоуверен и с добро самочувствие. И досега пазя това списание. Имаше снимка на опакования фонтан в град Спалето, на опакования площад в град Меркато в Италия и на музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Пишеше за българо-американеца, скулптор-архитект Кристо.
Доста по-късно видях снимки с „Опакован бряг при залива Литъл Бей”, „Завеси на долината”, „Бягащата ограда”, „Застлани пътеки”, „Оградените острови”, „Чадърите”, „Опаковани дървета”, „Портите”, „Опаковатият Понт Ньоф” и „Опакованият Райхстаг”, от който имам едно сувенирно парче.
От млад Явашев е възторжен последовател на кубофутуристите. Владимир Маяковски прокламира: „Оставете ни да превърнем улиците в наша четка, площадите – в наши палитри”.
Днес Явашев казва: „Превърнах публичното пространство в мое платно”. Единствената цел на Христо и на неговата съпруга Жан Клод е тяхното творчество да носи радост и красота. Чувството на любов и нежност са допълнителните стойности, с които двамата натоварват проектите си. Принципът на работа е прост – вземаш пространството и го превръщаш в скулптура.
Скоро научих, че Явашев е удостоен с наградата „Теодор Хойс”. Удостоява се за образцово демократично поведение, активна толерантност в обществото и идеята за международно разбирателство в духа на помирението. Съдбата ми даде тази възможност да познавам един голям българин, един голям творец, който въпреки известността си живя изключително скромно”.