Старите и новите варвари в България

Видях през годините 1943 – 1944 деянията на тогавашните варвари в България. През пролетта на 1943 г. бях свидетел на патологичната радост на полицаите в два камиона, които пристигнаха в село Кричим. Полицаите стреляха във въздуха като на сватба. Във всеки камион имаше по един прът, на който беше набучена по една партизанска глава. Правителството даваше по 50 000 лева на отрязана партизанска глава. Всички полицаи бяха поканени от местните големци на почерпка в близката кръчма.
През късната есен на 1944 г. видях още един варварски акт на тогавашните управляващи. В селото бяха изложени ковчези, в които бяха телата на убитите ятаци от селото. Труповете бяха с отсечени крак или ръка. Такива бяха тогавашните варвари – истински изроди! Бях 10-годишен, но и досега помня всичко, което видях тогава…
През тези две години имаше и други варвари, англо-американските варварски бомбардировки над София имаха за цел да бъде изпълнено желанието на Чърчил градът да се превърне в „картофена нива”. Сега тези варвари са наши близки приятели. От благодарност за стореното зло беше построен паметник в София на загиналите техни летци-варвари, а не на загиналото българско население – повече от 4000 души.
Днешните варвари разрушиха паметника на тези, които ни спасиха от предишните варвари и дори си спретнаха пиршество с торти, гарнирани с парчета от паметника със същата радост като при полицаите, стрелящи във въздуха. Радостта на примитивите!…
Предишните варвари справедливо бяха наказани от Народния съд. И на сегашните нещо подобно ще им се случи… Дано да доживея до това, въпреки, че съм близо 90-годишен.
Дали на днешните варвари подобни прояви са пределът?…
Дан