Стефан Янев: Стратегията да си стоим в къщи не води до никъде

Стефан Янев е български офицер (бригаден генерал) и политик. Той е вицепремиер и министър на отбраната (27 януари – 4 май 2017) в служебното правителство на Огнян Герджиков, служебен министър-председател (12 май 2021 – 13 декември 2021), министър на отбраната (13 декември 2021 – 1 март 2022) в последвалото редовно правителство на Кирил Петков, както и председател на учредената по негова инициатива политическа партия Български възход от 19 юни 2022г.

Източник – Радио Фокус, София

Ако трябва да обобщим, какви проблеми вълнуват хората в страната?

Това е най-правилният, най-добрият въпрос в момента. Наистина със срещите с хората, там, където се срещаме със симпатизанти, с избиратели, с членове на партията, основните въпроси са свързани с цената на живота, с цената, която всички ние ще платим през предстоящия зимен сезон, с въпроси, свързани с инфлацията, въпроси, свързани с работните места и начина, по който ние се развиваме като общество. Разбира се, не мога да обобщя, има въпроси, свързани с образование, здравеопазване, с всички сфери на обществения живот, но основните са първите 3 теми, които споменах: инфлация, цената на живота и предстоящата зима.

Според Вас има ли разминаване в това, което говорят анализаторите и думите на политиците?

В предизборните обиколки кой как говори си е негов избор. В крайна сметка политиците са различни и като послания, и като начин на изказ, и начин, по който си мислят, че трябва да стигнат до хората с техните послания. Но нека да не обобщаваме и да не даваме оценка, по-точно да не потвърждаваме тази оценки, които различни анализатори дават. В крайна сметка хората, за да се мотивират да гласуват, се опитват да чуят две неща: на първо място, как политиците предлагат да бъдат решени проблемите на дневния ред на обществото, как да бъдат решени проблемите на гражданите, проблемите на бизнеса. Защото в крайна сметка за да функционира обществото, както гражданското общество трябва да има перспектива, да вижда пред себе си възможни решения и потенциално бъдеще, което е до голяма степен предсказуемо и прогнозируемо. По същия начин разсъждава бизнесът. Предприемачите искат ясна икономическа среда, в която да могат да планират своите действия, защото тези неща са неразривно свързани – и функционирането на обществото е зависимо от функционирането на икономическата система, на бизнеса, защото взаимосвързаността е чрез социалните системи, които се захранват от бизнеса. Всички тези въпроси са в едно голямо кълбо, и хората искат конкретни отговори по конкретни теми. Разбира се, там няма дребни и малки, незначителни въпроси. Всички въпроси са важни, всеки един гражданин е добре дошъл да задава своите въпроси към политиците, защото ние като политици го дължим на тези граждани, и трябва да имаме стратегия, трябва да имаме план как вървим напред и как удовлетворяваме тези множество въпроси във всичките им детайли, затова, защото всеки един човек е важен. Няма маловажен въпрос, няма маловажен проблем. Всички въпроси трябва да намерят своето решение, което изисква къртовски труд и целенасочена работа от страна на политиците, но при ясен план и ясна стратегия.

Какво не знаят хората за Вас и всъщност какъв човек сте?

Това е въпрос, който е с възможен много широк кръг от отговори и в крайна сметка аз винаги съм бил част от този народ. Армията винаги е била част от българския народ. И в този смисъл това, че действително, по-голяма част от кариерата ми е преминала в редовете на Българската армия, това по никакъв начин не ме прави различен от всички български граждани. Тази военна служба, която е посветена на защитата на Родината, е един вид посвещение на жертвоготовността на по-пълна отдаденост на целите и сигурността на Родината. Така че тръгвайки от тази закалка и бидейки винаги част от народа, в последствие след моята военна кариера, и като експерт, а понастоящем и като политик аз съм достатъчно близо до българските граждани. Всеки ден се срещам не само с български граждани в тази кампания, но така да се каже и в нормалното, битово обслужване и с моите съседи на мястото, където живея, и на други публични места, където съм в най-обикновена битова роля – дали да плащам сметки или да си купя книги, аз се срещам с хора и чувам техните проблеми. И мисля, че всеки един от българските граждани, с когото съм се срещал, ме приемат съвсем нормално, като един от тях, като нормален човек. Така че нямам никакви притеснения, че не разбирам техните проблеми, че стоя някъде отстрани, живея в измислен паралелен свят. Напротив, аз съм един от българските граждани, и моите проблеми, проблемите на моето семейство, свързани с икономиката, с високите цени, с инфлацията, са същите, както на всеки един български гражданин.

Какви са Вашите предложения за разрешаване на енергийната криза, която ни връхлетя?

Действително имам опит и във военната сфера, и в дипломатическата сфера. Имам опит и в разговори, провеждани на високо национално и международно ниво. Така че въпросът, който поставяте, зависи от едно умение – да се постигат резултати в интерес на българския народ. Или ако го кажем по друг начин – за реализация на българските интереси: защитата на българските гражданин, защита на българския бизнес. От гледна точка на възможните доставки както на тези ресурси, които наричаме суровини, и от които зависи нашия живот и по отношение на отопление, транспорт, енергетика, така и по отношение на необходимостта българската индустрия да бъде захранена с тези суровини, които се използват в производството. Суровини ще има, но въпросът, който предстои и който е най-важен в момента, е тяхната цена. Защото каквото сме направили през изминалите години, дали и доколко сме успели да диверсифицираме източниците на горива и суровини, е един въпрос, на който дълго може да търсим решение, но въпросът е сега какво правим, сега и веднага. Има възможности, включително и аз работя по такива възможности за допълнителни доставки на този тип суровини, за които говорим. И въпросът е и настоящото правителство, и следващото правителство, което дай Боже, след избора за парламент да бъде сформирано, да работи целенасочено в различни посоки. Аз съм казвал и преди, да вземем примера с газа, нашата цел е да направим възможна наистина диверсификация. Да кажем, че 30% са от тръбен газ, 30% са от възможните договори, който имаме в момента с Азербайджан, но другите 30% трябва да ги осигурим с доставки от т.нар. „втечнен газ“ от различни източници. Дали ще бъдат от Африка, от Азия, от Америка, няма значение, въпросът е да бъдат доставени навреме и на добра цена. И разбира се, остават едни 10%. Мисля, че е време да започнем интензивно не само да говорим, но и да правим нужните усилия за производство на водород тук, в България, с нашите възможности, с технологии, които надявам се, че ще бъдат споделени и от другите държави от Европейския съюз, и разбира се, с наши иновативни технологии, с които можем да постигнем този тип микс, който помага за решаването на този проблем. И пак ви казвам, въпросът с количествата може би не е толкова притеснителен, колкото въпросът с цените. През цялото това време откакто започна войната в Украйна, от първия ден аз предупреждавам, че за нас, за България проблемите ще бъдат икономически, не толкова военната заплаха за пряк удар срещу България и българска територия, колкото икономическата цена, която тепърва ние предстои да платим.

Какво решение е необходимо на България, за да минем поне по-леко през тези продоволствената криза?

Продоволствената криза, която предстои, наистина е така да го кажем плашеща. И това, че България произвежда редица храни – да, ние произвеждаме редица храни, но в същото време не можем да кажем, че имаме продоволствена сигурност без внос. Ние произвеждаме определени храни в по-голямо количество, съответно правим износ, но има други храни, които внасяме. Така че този микс, продоволствената сигурност на България не е гарантирана. Държавата България тепърва има нужда да се намеси, да подпомогне сектора „Земеделие“ в много отношения – и по отношение на производството на зеленчуци и плодове, и по отношение на създаването на механизми, които на принципа на кооперациите да са в състояние съответните фермери да предават своята продукция в този тип кооперации, които да ги реализират на пазара. Така че държавата има много какво да прави и аз мисля, че това е част от нашата програма, която ние ще реализираме при участие в управлението. От друга страна, самият микс, който имаме в момента в производството, и субсидии, които се дават, те се дават по един не много ефективен начин. Субсидия се дава на площ, а не на реализирана продукция. И това мисля, че трябва да се промени и да се получи този български микс по правилния начин. По отношение на общите ни действия с Европейския съюз, мисля, че тук има едно много широко поле за изява. И аз съм споменавал, че това е въпрос на лидерство – лидерството както в България, така и лидерството на Европейския съюз, който трябва целенасочено да търси тези решения за целия Европейски съюз по възможно най-добрия начин и със съответната солидарност между страните членки. Но всичко опира до лидерство и целенасочени действия.

А какво е вашето решение за войната по пътищата у нас? Според Вас какви мерки трябва да се вземат, за да се пресече всичко това, на което сме свидетели ежедневно?

Няма по-силен от държавата. Държавата винаги има изход и винаги може да го приложи. Изходът става с правила – правила, и пак правила. Тези правила могат да бъдат най-различни, включително по отношение на превенцията, включително и по отношение на наказанията. Аз ще ви дам един пример. Преди години беше, в една европейска държава – беше предложено решение, което се гласува в съответния парламент: при превишаване на скоростта с еди-колко си километра, автомобилът се отнема на място в полза на държавата. Така че има решения, които могат да бъдат приложени. Не искам да звучи стряскащо за тези нарушители, но всеки един нарушител може да бъде така санкциониран, че да не си помисли повече да нарушава правилата на пътя. Защото наистина имаме този тип поведение, което дава основание да се говори, че самото общество не обръща достатъчно внимание на този проблем. Всеки един от нас е нарушител в собствената си държава, а като премине границите на държавата, изведнъж става много дисциплиниран водач. Това твърдение сме го чували много пъти. Не е ли време да помислим за собствената си държава, за собствените си съграждани и да бъдем отговорни към тях? Тази взаимна отговорност, това взаимно уважение и зачитане ни правят по-силни като общество и към това трябва да се стремим. Разбира се, държавата може да увеличи рязко своите функции по отношение на наказанията, превенциите и всичко останало, но отговорността е в самите нас. Ние като общество трябва да разберем, че е по-добре да живеем съвместно и да се развиваме, отколкото да поставяме собствения си живот на риск и да рискуваме живота и на другите.

Какви са Вашите очаквания за предстоящите парламентарни избори на 2 октомври?

Партийни интереси на тези, които разчитат на ниска избирателна активност, за да получат съответно очакваните проценти, това за мен е безотговорно поведение. Защото внушавайки на българските граждани, че нямаме решение за предстоящата зима, че няма да има стабилно правителство, което да изведе страната от редицата кризи, които в момента преживяваме и които могат да се увеличат, е безотговорно. Аз и моите съмишленици от коалиция „Български възход“ говорим обратното: братя и сестри, гласувайте! Гласувайте, защото по този начин, чрез активното гласуване, ще получим по-правилната представителност на този предстоящ парламент. При тази представителност има възможност за съставяне на коалиции, има начин за превеждане на страната през трудните месеци. Въпросът, който трябва да решим, е как да преминем през зимата и да дадем основание за развитие както на българската икономика, така и българските граждани да бъдат спокойни, че проблемите с възможен глад и възможен студ да бъдат само един лош спомен за предизборното говорене в този период през септември. Така че според мен потенциалът е именно към онези български граждани, които гласуват. Гласувайте активно! Към онези български граждани, които избират да не гласуват през годините, апелът ми е: излезте и гласувайте – за вашите предпочитания, разбира се. Намерете начин да стигнете до урната, защото това е важно за всички ни, за нас, като общество. За да се развиваме, за да имаме отношение към съвместния ни живот и съвместното ни добруване, ние трябва да вървим напред съвместно, като общество, защото в момента това, което говорим, че евентуално е по-добре да си стоим вкъщи и да не гласуваме, това не води до никакви решения.