Стоян Ралчев / Стълба

Тъмнеят горе висините.
По-горе е безкраят…
Блещукат там звездите,
а ние ги възпяваме.

Катерим се по стълбата
между земята и небето.
Мечтаем да сме гълъби –
понесени от ветровете.

Нозете се преплитат,
но пак вървим нагоре.
Изгаря ни студът. Водите
изтичат с бясна скорост.

Печелим нещо. Друго губим.
И си отиваме при корена.
Напролет като стрък пробуден
отново търсим път нагоре.