Стратегия ли е изоставянето на Херсон от Русия

Неясните очертания на победата на Русия означават и неясни очертания на нейното поражение, поради което автоматичната връзка между военните поражения и рухването на режима в този случай не работи. За Путин е също толкова трудно да загуби тази война, колкото и да я спечели. Да я спечели обаче е малко по-лесно, защото самият факт на започването на войната се смята за победа от нейните привърженици.
Недоверчиви наблюдатели говорят за капан, който Русия подготвя на украинците, отстъпвайки от Херсон, но такъв капан би бил случай, в който плячката улавя ловеца – толкова малка щеше да е възможността да се доставя всичко, от което се нуждаят руските войски, ако бяха останали на изолирания плацдарм на чуждия бряг на широката река. Ако, разбира се, се опитат да се сдържат и се размине без оръжие за масово унищожение. Политическият контрол над Херсон е изгубен от момента, в който военачалниците на висши и високо ниво заявиха, че градът е оставен. Заедно с града на другия бряг на Днепър са оставени и мечтите за възвръщане на наследството на Екатерина и за отмъщение за Одеса през 2014 г. – цели, които вдъхновяваха поддръжниците на войната в Русия. Поредното смамузване на целите на войната и оттегляне от териториите, които току-що бяха официално присъединени към Русия под лозунга „завинаги“ именно заради този лозунг и референдумите – това е политическо поражение, дори ако стратезите планират бъдещо връщане.
Още в първите седмици и месеци на войната се появиха предположения, че поражение на Русия в Украйна или просто неуспешна военна кампания може да доведе до това, че Путин ще трябва да напусне властта. Наистина, аржентинската хунта падна през 1982 г., а гръцката – през 1974 г. след провалени военни авантюри. Неуспешните колониални войни водят до Революцията на карамфилите в Португалия и до краха на режима на Салазар-Каетано, който в много отношения е подобен на съвременния руски. Но има и други примери. Поражението в Кувейт през 1991 г. не свали режима на Саддам Хюсеин, а националистическият режим на Милошевич преживя не само поражението на сръбските сили в Хърватия и Босна, но дори и бомбардировките на самата Югославия и оттеглянето от Косово. Има основания да се смята, че дори огромните неуспехи в Украйна няма да сложат край на дългогодишното управление на Владимир Путин. И ето защо.
Неведнъж бе казано, че целите на Русия във войната срещу Украйна са неясни. Сред тях високопоставени руски представители назоваваха едновременно денацификация и декомунизация (Путин в речта си за обявяването на война), осигуряване на сигурността на жителите на Донбас, демилитаризация и недопускане на присъединяването на Украйна към НАТО, връщане на изконни руски земи, защита на руския език и дори спасяване на украинските градове от гей паради (патриархът, депутатите, служителите на Съвета за сигурност). Неопределеността и нестройността на целите на войната създават неопределеност в разбирането за това какво представлява победата. Дори сред поддръжниците на войната сред гражданите на Русия представите за тази победа остават много смътни и противоречиви.