Стъпката на Богородица в Минерални бани предизвиква полемика

Стъпката на Богородица в центъра на националния курорт Минерални бани продължава да буни духовете на специалисти и окултни дилетанти. Версиите на всички тези хора са различни и много често взаимно противоречащи си. Всъщност, какво можем да научим за мегалитния паметник през погледа на специалиста?
През лятото на 2013 година, екип с научен ръководител доц. Красимир Лещаков провежда археологически разкопки на обекта. Резултатите от разкопките показват използване на хълма и по-специално на скалния масив със сигурност през римската епоха. Отделни фрагменти обаче свидетелстват, че мястото е било посещавано и преди това – през ранната Желязна епоха, а вероятно и през късната Бронзова епоха. За времето и функцията на т.нар „стъпка“ не може да се каже много.
Времето на изсичане е трудно за определяне. Доцент. Лещаков предполага, че то е било използвано поне от римската епоха насетне. Липсват категорични доводи, че е част от сепулкрален монумент. По-вероятно е басейнът да е бил тясно свързан с минералната вода и е много вероятно това използване да е било ритуално.
В хода на разкопките през 2014 и 2015 година в заключение доцент. Лещаков, изказва предположението, с достатъчно основание, че хълмът, разположен непосредствено до минералните извори, е бил използван интензивно от началото на I хил. пр. Хр. Според него има и основания да се допусне и по-ранна дата, но те на този етап от археологическото проучване са недостатъчни. Линията на приемственост може да се проследи до края на късната Античност, когато тук са издигнати няколко масивни постройки. Датировката на скалния „басейн“ е най-общо в рамките на този хронологически отрязък и не е възможно да се прецизира.
„Стъпката“ е споменавана и от българския археолог Димитър Цончев през 1936 година, когато при каптирането на минералните извори в селището са разкрити останките от старите римски терми. Цончев определя обекта като „каменен саркофаг от римско време, като от Марково тепе в Пловдив“. Години по-късно Димчо Аладжов отделя внимание на стъпката в теренните си обходи и я определя като „скална гробница, с която в миналото са свързвани различни суеверия“.