С „Време разделно“ търсят обединение във Варненския театър

Спектакълът „Време разделно“ по мотиви от романа на Антон Дончев ще има премиера утре на сцената на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Драматургичният вариант е на Юрий Дачев, сценограф е Теодора Лазарова, костюмограф – Свила Величкова, композитор – Асен Аврамов. Режисьор е Бина Харалампиева.
„Има заглавия, които се съотнасят към българската нация, и романът „Време разделно“ е едно от тях. В момента сме толкова разединени, че решихме, че трябва да направим нещо, което ни събира, вълнува и ни кара да бъдем на едно мнение“, посочи Харалампиева. Според нея театърът е място, което задава въпроси и дава отговори, но всеки ги намира по свой начин. Ние сме различни, но в салона можем да изпитваме едни и същи чувства, добави тя. Според режисьорката е логично нещата, които ни събират, да са повече в миналото, тъй като съвремието е пълно с емоциите на делника. Тук сме изпълнени от страсти, които понякога не ни носят радост, а повече дребни ядове. Истинската литература се създава когато чувствата преминат и има разстояние във времето, тогава си по-обективен, смята тя. „Оказва се, че светът през вековете и нещата, които се случват с хората, се повтарят. Могат да бъдат намерени съвременни гледни точки, за да получим отговори и си струва да погледнем от миналото към настоящето. Това са добри уроци, които да си дадем, макар че светът не обича да се учи от историята си, което е сериозна грешка. В театралната зала обаче много лесно зрителят намира връзката между миналото и сегашното време и отговори на въпросите, които си задава днес“, обясни Харалампиева. Тя припомни, че вече за трети път поставя във Варна значими литературни произведения, след „Тютюн“ и „Под игото“, и те се приемат с прегръдки навсякъде, където гастролира трупата, а това прави и актьорите много щастливи. Смята, че и трите нейни спектакъла по българска класика носят позитивни послания и се надява „Време разделно“ да бъде приет толкова добре, колкото предишните. Призна, че романът на Антон Дончев поражда много спорове, но за нея това не е важно, защото едно литературно произведение не е учебник по история. „За мен бе изключително важен мащабът на човешките страсти и чувства. Те са като в антична трагедия. Не историческата истина е целта на спектакъла. Нашето намерение е да вълнуваме с погледа към човека – какъв е той, от какво е създаден, какви са злото и доброто в него, какво правим и за какво плащаме цял живот“, изрази възгледите си режисьорката.